Според Момчил Панайотов, който е спасител в отряд "София" към Планинската спасителна служба, ние можем сами да усетим наближаваща лавина, стига да се вслушаме в това, което планината ни казва.
Когато човек отиде в планината, трябва да внимава какво се случва около него. Много често има явни признаци за лавинна опасност, обяснява Момчил Панайотов.
Ако се движите и усещате как снегът кънти, гърми и издиша под вас, това е много ясен показател, че има някаква нестабилност на снега, казва планинският спасител.
Друг важен съвет, който препоръчват да следваме планинските спасители, е да се доверяваме на интуицията си и да не си поставяме цели на всяка цена.
Много често хората осъзнават, че нещо не е наред, виждат, че снегът е нестабилен, обаче имат предварително заложен план - ще отида там и ще се спусна със ски, със сноуборд, казва Момчил Панайотов.
Още по-внимателни трябва бъдат хората, които се занимават с алпийско катерене. Лавинна опасност има в редките гори и на стръмни склонове. Като пример за такива гори планинският спасител и скиор посочва тези в курорта Банско.
Страхът е нещо много важно в планината. Ако човек носи в себе си една определена доза страх и го слуша, може да избегне много трудни ситуации, съветва Момчил.
Много от проблемите стават, защото хората не желаят да се върнат, не желаят да се откажат от идеята за някакво спускане, искат да докажат пред другите хора в групата, че са много добри, много смели, казва спасителят.
Какво да правим, ако все пак ни затрупа лавина?
Най-важното наистина е да не попадаме в лавината, да разпознаем факторите, а ако случайно попаднем в лавина, да направим всичко възможно да се измъкнем от нея. Да се хванем за дърво, ако на пътя има дръвче, да застанем под скала, ако можем да си стегнем краката, да си съберем ските и да се насочим към единия край на лавината - ляво или дясно, обяснява планинският спасител.
Когато човек се носи от снежните маси, е много важно да се бори с ръце да остане на повърхността на снега и хората много често казват „Плувайте!“.
Трудно е да се плува в такава ситуация, но борбата да останеш на повърхността на снега може да се окаже в последствие много важна, защото дори човек да попадне под снега, е добре да е възможно на най-плитко, категоричен е Момчил Панайотов.
Вече попаднал под снега, човек трябва да се опита да си предпази устата с ръка, за да не се нагълта със сняг, допълва планинският спасител. Важно е още да се опитаме да заемем ембрионална поза, колкото по-свито е тялото, толкова по-добре, същевременно обаче трябва да се опитаме да си проправим място, защото секунди след падането на снега той се втвърдява като бетон.
Снегът се втвърдява много. Хората, изпадали в такава ситуация, казват, че буквално дори клепачът не могат да си поместят, казва Момчил Панайотов.
Най-важното след такъв инцидент, ако видим, че човек е затрупан от лавина, е да не изпадаме в паника, след което да се обадим на телефон 112 или на директния номер на Планинска спасителна служба: 02/963 20 00.
Второто важно нещо е да се огледаме добре за някакви вещи и шалове на затрупания и много внимателно да започнем оглед, както и по-възможност да пестим батерията на телефоните си, за да могат екипите на спасителната служба да се свържат с нас.
Тази събота в района на хижа "Алеко" ще се проведе практически семинар, на който ще бъдат демонстрирани техническите способи от спасителния отряд "София", свързани с безопасно поведение в планината.
Още по темата - чуйте в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..