Със сигурност всеки, който е бил в този край на България, няма как да отрече, че вършечката котловина предлага прекрасни места за отдих, спорт, климато-и балнеолечение. Не е случаен и фактът, че през 1950-а година Вършец е обявен за национален курорт. Всъщност, като място за практикуване на здравен туризъм, той е познат от векове, а за рождена дата на курорта се смята 1850 година, когато вършечанина Димитър Лучков е излекуван с помощта на минералната вода.
В началото на XX век, първата баня, построена през 1910 г., се оказва тясна за прииждащите болни. Затова през 1930 г. е вдигната втора, по-голяма, изградена в античен стил. Построено е и прочутото Банско казино, което е и първото в България. Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият "хладен" извор е с температура 32 градуса. Освен минералната вода в гр. Вършец и близкото село Спанчевци, районът е характерен и с красивите си природни кътове, като местностите "Зелени дел","Водопада", "Иванчова поляна", "Червени камък", хижа "Бялата вода" и други.
Само на 12 км. от Вършец под връх "Тодорини кукли" се намира и Клисурският манастир, основан още през първата половина на XIII век. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата, а манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен и екотуризъм. Но да се върнем към Вършец. В последните години къщите за гости и хотелите се увеличават, което говори за засиления интерес към курорта. Освен безспорните природни дадености и културно-историческото наследство, Вършец предлага на своите гости и богата културна програма, особено през пролетта и лятото.
През лятото също няма да скучаете, ако решите да посетите Вършец, казва Даниела Лилова, експерт в Туристическия информационен център на Вършец.
Ако вече сме ви убедили, че си струва да посетите Вършец, в никакъв случай не пропускайте да опитате и от млечните сладости на местното производство на сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко, залагащо на така популярните в Европа био и еко стандарти.
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..
Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си. Доналд Микнеър живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..
Регионален исторически музей- София представя най-новата си дигитална рубрика „ Сградите разказват “. Инициативата е част от проекта „ КЛаДА-БГ “ и включва видео материали , представящи историите на известни и емблематични сгради в центъра на столицата и на хората, които са ги обитавали. В част от видеата може да чуете и видите наследниците на..
Коментатори във "Форум" тази седмица са бившият заместник-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев и адв. Петромир Кънчев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Обобщение на темите от седмицата - Дневният ред в парламента – борбата за регулаторите, сваляне на депутатски имунитети,..