Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Захари Зарков: Здравословният живот предпазва и психиката

В България намаляват честите психични разстройства, мъжете посягат към алкохола, вместо да посетят психиатър

Д-р Захари Зарков
Снимка: Георги Нейков
14,5% от българите в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства. 8,4% от тях е делът на тревожните разстройства, 4,5% - на разстройствата на настроението, а 4,7% - на злоупотребата и зависимостта от алкохол и наркотици.

Това обясни в Часът на здравето д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), цитирайки изследване (ЕПИБУЛ 2), проведено през 2017 г. и друго – 10 години по-рано (ЕПИБУЛ 1, 2003-2007 г.).

Общественото здраве разграничава чести и тежки психични разстройства.
Сред честите са тревожността, депресията, злоупотребата с вещества.
Тежки са тези, които изискват живот с болестта извън кризата (шизофрения, деменция, епилепсия).

Тревожността се изразява в страх, безпокойство и разстроен сън. Най-често те са реакции и последици от остър или хроничен стрес. По данни от 2017 г. 1,8% от тревожните разстройства са паническите, 4,4% са специфичните фобии, а посттравматичните (преживяване на животозастрашаващо събитие) са 2,8%.

За времето между двете проучвания се отчита намаляване честотата на честите психични разстройства. Докато те са реакция на стрес и средата може да влияе, тежките се приемат за константа – шизофренната и биполярната болест са между 1 и 2 процента.

Българинът иска да се слави като Крали Марко, здрав и твърд като кремък. Трудно признава, че психиката му боледува, коментира д-р Зарков. Може би това се отразява и на статистиката (3:1 е съотношението жени: мъже по отношение на психичните разстройства), както и на факта, че от честите увеличение се регистрира при употребата на алкохол.

Необходимо е да се прави разлика между усещането на тревожност или депресия с конкретна стресова причина и заболяването. Ако човек не е учил и се явява на изпит, е нормално да е притеснен. Ако любимият му отбор загуби мач и е потиснат от резултата, не значи, че е с диагноза депресия.

Трябва да имаш понижено настроение, липса на интерес от живота, повишена умора, песимизъм, дори мисли за самоубийство повече от 2 седмици, за да говорим за заболяване (депресия). Има и чисто соматични признаци, израз на заболяването. Затова и в повечето случаи хората търсят помощ от личния си лекар, при кардиолог, пулмолог, а не от психиатрите.

От НЦОЗА са провели онлайн обучение на лични лекари. В момента проектът има продължение със съдействието на СЗО и германски фонд. Д-р Зарков смята, че личните лекари биха могли да преценят кога да изпратят пациента при психиатър, но често нямат достатъчно време за работа с болния.

От всички хора с психични разстройства най-често лекарска помощ търсят хората с паническа атака, тъй като усещането е за получаване на инфаркт, обясни още д-р Зарков. Това е пристъп, който продължава от 2 до 20 минути, има начало и край. Симптомите са чувство на задушаване, болки в гърдите, световъртеж, страх от смърт и от загуба на контрол.

За тревожността ориентир дава Скалата на стреса, съставено от двамата американски учени Холмс и Рае (1967 г.). В нея са изброени различни стресови събития, които в различна степен могат да повишат риска от сериозно заболяване.

Сред събитията в скàлата са: развод, смърт, раздяла, травма или заболяване, уволнение от работа, голям дълг, а също и положителни промени като брак (създаване на семейство), бременност, започване на нова работа, отпуск, празнуване на Коледа.

Причините за честите психични разстройства са мултифакторни: реакция на стрес, генетична предразположеност, телесно заболяване, лоша социална подкрепа и др., обясни експертът. По думите му здравословният живот и доброто образование действат като превантивен фактор за здравето и на човешката психика.

Чуйте целия разговор с д-р Захари Зарков.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35