Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Този път ще гласувам за...

| обновено на 27.05.19 в 14:28
Снимка: БГНЕС
В специалното ни предаване "Европа за мен" чухме доброволци, участници в предхождащата изборите кампания на Европейския парламент „Този път ще гласувам“. С тях коментирахме мотивите за гласуване, които са надпартийни, гледните точни на младите хора и техните визии за бъдещето им.

Първа беше Богомира Христова, която изучава политически науки в Нов български университет. В навечерието на изборите за евродепутати тя реализира фейсбук страница за доброволци „Този път ще гласувам“, а целта й е била да събере на едно място хората, които желаят да организират или да участват в събития, посветени на кампанията.

Добромира сподели пред колегата ни Красимир Мартинов, че по време на кампанията е успяла да видя различни гледни точни за това какво наистина мислят хората за Европа. 

Докоснах се до много различни култури, срещнах много младежи, които са готови да се борят и се борят за бъдещето на Европа. Казва, че събитията, които е организирала, са я доближили още по-близо до това да си европеец, да пътуваш свободно, да живееш там, където искаш и да обичаш там, където искаш.

Невена Здравкова, ученичка в 164-а гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ и инстаграм влогър, вече получи отличие от европейския фотоконкурс „Този път ще гласувам“, както и признание за представянето на кампанията в своето училище.

Тя ще продължи образованието си в Мадрид, където ще учи политически науки. Нейните амбиции да са работи в ЕК или ЕП, макар че все още не знае в кой сектор. Смята, че тези избори са изключително важни, защото Европа е изправена пред  проблема на екстремистките и националистките партии, но допълва, че хората на 21 век не трябва да позволяват крайни управления.

Споделя, че тези които са апатични към изборите, могат просто да отворят вестник, за да се запознаят със ситуацията и да се мотивират, но мнението ѝ е, че агресивно настроените към изборите хора трудно се мотивират.

Петър Младенов и Симеон Александров, които вече са студенти, също споделиха своето мнение за евроизборите и защо си струва да се гласува.

Петър учи журналистика в УНСС и според него Европа дава големи възможности, от които всеки трябва да се възползва – свобода, пътуване, сигурност и възможност да се запознаеш с други култури.

Около него има и скептично настроени хора, които не желаят да гласуват, но Петър казва, че всеки глас е важен, тъй като увеличението на процента на гласуващи дава по-голяма възможност да се избистрят вижданията на хората в обществото и дава шанс за по-ясни и отчетливи избори.

Симеон учи жур в СУ. Приет е и в Англия, но е останал тук, защото смята, че и тук има достатъчно перспективи и ако си достатъчно борбен и мотивиран, ще успееш. Той самият не е бил от мотивираните да гласува, но сега казва, че ако не гласуваш, не си даваш сметка за ценностите, които можеш да загубиш и които смяташ за даденост. Според него, ако не гласуваш, оставаш безпристрастен към това, което се случва.

В достойнствата и ползите от Европейския съюз и в европейския избор е убедена отдавна и проф. д-р Ингрид Шикова, преподавател по европеистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Днес тя се опитва да акцентира върху необходимостта от колективни действия в името на това да съхраним свободата, която често приемаме за даденост в съвременното ни европейско общество. И наистина думите й звучат вдъхновяващо, включително пред младите хора, на които най-често говори.

Казва, че за родените след промените Европейският съюз е ежедневие и това е хубаво.

Те дори не могат да си представят да бъдеш ограничен, да не можеш да пътуваш, да чакаш за виза, да не можеш да се срещаш със свои връстници от други държави. Тези ограничения за тях са непознати и това е чудесно . Моето поколение, което знае цената на тази свобода, може да оцени по-добре ЕС, но от друга страна е хубаво, че младите хора живеят в такава обстановка. Това, обаче, не означава, че те не трябва да знаят.  Аз винаги се опитвам да им обяснявам, че свободата, която те имат, не е даденост. ЕС също не ни е подарен. Затова нашето членство ни е скъпо и ако някой, някъде, отвъд Океана, казва: „На мен не ми пука за Европа“, ние сме европейци и на нас трябва да ни е грижа за мястото , където живеем.

Казва, че надеждата и е в младите хора, които са отворени и гледат на света с други очи, но им препоръчва да бъдат активни, защото без действие и въодушевление нищо не се получава.

Още - чуйте в звуковия файл. 

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01