Гости днес са пазители на българския език - проф.д-р Светла Коева - директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, и доц. д-р Татяна Александрова – ръководител на секцията за съвременен български език.
Езикът е жива система и всички ние участваме в неговото създаване, функциониране, употреба – подчерта проф. Светла Коева. – Най-много се развива, променя и обогатява лексикалният състав на езика. Днес навлизат много нови думи – понятия и термини, заради новите реалности.
По отношение на правописа Александър Теодоров-Балан е казал: „Грешно е да се мисли, че ако човек пише правилно думите, то той владее езика добре“.
Правописът не е единственото важно нещо. Същото можем да съотнесем към правоговора.
Те, както и пунктуацията, говорят за нивото на образование, трябва да спазваме правилата им, но много по-важно е да знаем кога да употребяваме дадена дума или израз, кога можем да си позволим диалектна или черковна дума.
В момента в Института за български език работят по проект за
изследване на нагласите на обществото по отношение на книжовната норма.
То е с участието на 1000 пълнолетни българи от различни социални групи, с различни демографски и възрастови характеристики.
Един от съществените резултати на изследването е доказателството, че българинът поставя езиковата грамотност много високо в ценностната си система – коментира доц. Татяна Александрова. Това кореспондира с изследване на Агенцията по заетостта, според което работодателите, когато търсят свои служители, поставят сред приоритетите езиковите компетентности. – Това не е учудващо, защото именно чрез езика ние усвояваме и демонстрираме знанията си за света, учим, общуваме, трупаме професионален опит.
Изследването установява кои норми затрудняват повече (пълен и кратък член) или по-малко (мекането, напр. говориме, вместо говорим), а така също установява факторите, които повлияват върху езиковата култура на българина, връзката с образованието и работата, семейната среда.
Инициативата на кампанията “Написаното остава. Пиши правилно!“, започнала през 2013 г., стана доста популярна, но всъщност е постоянна задача и дейност на Института, допълни проф. Коева.
Специалистите приветстват обогатяването на лексиката с нови думи, но препоръчват не винаги да приемаме чуждиците едно към едно, а когато може – да се адаптират съобразно морфологичните особености на българския.
Експертите отчитат, че докато преди време най-важната заслуга за развитието на езика е имала интелигенцията (писателите), днес може би не по-малка е заслуга на медиите, на преводачите, на учените.
Институтът за български език към БАН поддържа няколко канала за връзка и консултация с потребителите:
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Светла Коева и доц. Татяна Александрова, за да научите още за дейността на Института за български език, и да си припомните или научите някои примери за правилно изписване на думи и изрази.
На 4 ноември т.г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ организира Ден на отворените врати, който ще се проведе от 11.00 до 16.00 ч. в сградата му (бул. „Шипченски проход“ №52, блок 17, етаж 5 и 6, Голям салон). Ще бъдат представени занимателни езикови задачи, разработени по проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“, част от програмата „Образование с наука“ на БАН и МОН.
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..
Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..
Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи? Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..
Подари любов на българските баби и дядовци за Коледа с фондация " Дари храна, дари любов ". Как - разказват доброволците Галена Ганчева и Димитър Костадинов: "От самото начало познавам една от основателките на фондацията и нямаше как да устоя да не се включа. Учехме се в хода на случващото се. Доброто е заразно, цялото нещо ни сближи." (Галена) И..
Как България попадна в книгата на Гинес с нов рекорд, поставен в София Нов световен рекорд беше поставен в София преди броени дни. 440 човека играха едновременно през смартфоните си една от най-старите видео игри в историята на човечеството – играта Понг. Това се случи по време на гейминг събитието GAME ON на 24 ноември, в което се включиха някои от..
Националният военноисторически музей кани всеки уикенд на коледна образователна игра „Мисия разузнавач – Спаси Коледа“ за седма поредна година. Подробностите от Славея Сурчева, връзки с обществеността НВИМ: "Коледният дух завладя екипа на музея - играта е изключително любопитна. Тя е за групи ученици и за семейства. Продължава около час и половина,..
Превалявания
Облачно
Дъжд / Сняг
Дъжд
Сняг