Гости днес са пазители на българския език - проф.д-р Светла Коева - директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, и доц. д-р Татяна Александрова – ръководител на секцията за съвременен български език.
Езикът е жива система и всички ние участваме в неговото създаване, функциониране, употреба – подчерта проф. Светла Коева. – Най-много се развива, променя и обогатява лексикалният състав на езика. Днес навлизат много нови думи – понятия и термини, заради новите реалности.
По отношение на правописа Александър Теодоров-Балан е казал: „Грешно е да се мисли, че ако човек пише правилно думите, то той владее езика добре“.
Правописът не е единственото важно нещо. Същото можем да съотнесем към правоговора.
Те, както и пунктуацията, говорят за нивото на образование, трябва да спазваме правилата им, но много по-важно е да знаем кога да употребяваме дадена дума или израз, кога можем да си позволим диалектна или черковна дума.
В момента в Института за български език работят по проект за
изследване на нагласите на обществото по отношение на книжовната норма.
То е с участието на 1000 пълнолетни българи от различни социални групи, с различни демографски и възрастови характеристики.
Един от съществените резултати на изследването е доказателството, че българинът поставя езиковата грамотност много високо в ценностната си система – коментира доц. Татяна Александрова. Това кореспондира с изследване на Агенцията по заетостта, според което работодателите, когато търсят свои служители, поставят сред приоритетите езиковите компетентности. – Това не е учудващо, защото именно чрез езика ние усвояваме и демонстрираме знанията си за света, учим, общуваме, трупаме професионален опит.
Изследването установява кои норми затрудняват повече (пълен и кратък член) или по-малко (мекането, напр. говориме, вместо говорим), а така също установява факторите, които повлияват върху езиковата култура на българина, връзката с образованието и работата, семейната среда.
Инициативата на кампанията “Написаното остава. Пиши правилно!“, започнала през 2013 г., стана доста популярна, но всъщност е постоянна задача и дейност на Института, допълни проф. Коева.
Специалистите приветстват обогатяването на лексиката с нови думи, но препоръчват не винаги да приемаме чуждиците едно към едно, а когато може – да се адаптират съобразно морфологичните особености на българския.
Експертите отчитат, че докато преди време най-важната заслуга за развитието на езика е имала интелигенцията (писателите), днес може би не по-малка е заслуга на медиите, на преводачите, на учените.
Институтът за български език към БАН поддържа няколко канала за връзка и консултация с потребителите:
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Светла Коева и доц. Татяна Александрова, за да научите още за дейността на Института за български език, и да си припомните или научите някои примери за правилно изписване на думи и изрази.
На 4 ноември т.г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ организира Ден на отворените врати, който ще се проведе от 11.00 до 16.00 ч. в сградата му (бул. „Шипченски проход“ №52, блок 17, етаж 5 и 6, Голям салон). Ще бъдат представени занимателни езикови задачи, разработени по проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“, част от програмата „Образование с наука“ на БАН и МОН.
Бюфетът в Градската градина (5.8.1878) е със сигурност най-старата питиепродавница според архивите. По европейски посреща и забавлява посетителите си - недалеч от пресечката с ул."Аксаков". Бирарията "Дълбок зимник" е друго от любимите места на софиянци, още преди изграждането на "бирарията" си - носили са я от Княжево. Заедно с "България" (до Ариана) се..
"Старо Павлово", брой единствен - разгръщаме страниците му и гледаме черно-белите снимки, запазили за поколенията очарованието на една отминала романтика с пътуването с "малкото" трамвайче до Бояна (всъщност - съвсем нормален трамвай, какъвто се движеше и по други линии). Специалният разказвач Иван Тодоров представя поредното си изследване върху..
Дупнишката Райна Княгиня в един и същи ден става знаменоска на чета, празнува сватбата си и остава вдовица. Анна Малешевска, дъщеря на македонски поборник, близък съратник на Гоце Делчев, член на ВМОРО, се залюбва с племенника на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, войвода на Кукушката чета. Тя ушива знамето по проект на бащата на Христо Смирненски,..
Нестабилна земя : Какво значи да играем свободно, как може да изглежда едно пространство за игра и кой има право да го използва? Силвия Чернева и Любов Жеглова с някои от възможните отговори: "Не се случва често да намериш някой, на когото да не обясняваш дълго идеите си - така се срещнахме с Любов, и двете сме архитекти, дезертирали от професията..
Огнена мимодрама " В ритъма: Пулсът на огъня " – представят ни я Пламен Георгиев и Елена Пап от Жар театър: "В живота все по-рядко има време за малко покой. Отдаваме благодарност за това, че сме живи, без да обръщаме внимание кое е станало успешно, кое - не толкова." (Елена) "Всички наши спектакли се основават на поетичното изкуство на пантонимата...
Съхранение на разпада – как твърдият метал става мек и гъвкав, за да улови историята и емоциите в ръцете на склуптура – интервю с Адриана Узунова: "Намирам много допирни точки между графиката и метала. Бижутерия, медална пластика. Някои графични процеси са свързани с метала. Но има и медали от лед." Как една стара къща в с.Давидково в Родопите се..
В последния ден от седмицата, водещият на публицистичнотго предаване "Форум" Лъчезар Христов обсъди със седмичните коментатори следните теми: МВР се мобилизира в издирването на черна пантера, пума или друг едър хищник, забелязан в района на Шуменското плато; НАП: Скокът на цените е "чиста спекула", не инфлация; Българите планират да..
Разкъсана облачност
Ясно