Обществените медии в Европа – а това е мястото, където те са възникнали и се развиват, са големи културни и социални институции. Те са важни, колкото и органите за управление на държавата. Затова са приети и съществуват редица документи, в които всички правителства поемат ангажимент да поддържат, да развиват, да пазят своите обществени медии.
Това коментира в „Радиоприемница“ Райна Константинова – журналист с дългогодишен опит в БНР и директор на департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия от 2001 до 2012 г.
По думите ѝ важността на обществените медии произтича и от факта, че са независими по дефиниция. Затова и изборът на ръководство преминава през процедури, гарантиращи тази независимост. Демократичната култура диктува, че без независими обществени медии не може да има социално-икономическо и културно развитие.
Никой не е против комерсиалните медии, но те работят за своята печалба. Обществените медии функционират за интереса на всички. Затова и на политиците задават въпроси, които невинаги се харесват. Обществените медии имат и свободата, и задължението да го правят.
Освен това финансирането им, ако е съобразено, ако е достатъчно – ги прави големи културни институции.
Финансирането е основополагащо – подчертана Райна Константинова. То трябва да е справедливо, да отговаря на потребностите, не трябва да е повлияно от политически съображения.
Има няколко модела на финансиране, посочи тя. Най-разпространен в Европа е с лицензионни такси (например във Великобритания всеки гражданин плаща 150 лири годишно, в Германия – 216 евро, в Словакия – 22, в Швейцария – 170 франка). Там хората са доволни, защото получават огромно разнообразие от радио и телевизионни програми.
Държавното финансиране е друг модел, който е съобразен с демократични изисквания. Освен това може да има приход и от собствена продукция.
В момента БНР и БНТ получават 0,14 от БВП за своето финансиране.
Какъвто и модел да се приеме, основното е финансирането да е гарантирано. Хората, работещи в обществените медии, имат специфични умения и квалификация. В тях е инвестирано. Инвестицията трябва да се пази.
Колкото и да звучи клиширано и малко ретро, радиото наистина трябва да е с ръка върху пулса на общественото мнение – отбеляза Николай Петров – водещ на новините по програма „Хоризонт“, носител на наградата „Сирак Скитник“.
Горчивият опит от последните години показва, че чрез финансирането може и да се наказва БНР. Няколко години радиото не получи никакво увеличение в бюджета си. Това е начин управляващите да накарат медията да не задава много въпроси, да не им създава проблеми. Така че добрите практики и примери в Европа може у нас да се приложат по по-различен начин… Смятам, че най-добре е финансирането да се осъществява с обществени такси.
Държавата и политиците трябва да бъдат убедени, че адекватното финансиране на обществените медии ще доведе до тяхното правилно функциониране, до разгръщането на потенциала им в полза на гражданите. Обществото трябва да има медии, на които да се разчита, допълни Николай Петров.
Двамата събеседници споделиха и мненията си след избора на нов генерален директор на БНР.
Генералният директор на БНР не само е отговорен за неговата безпроблемна работа, но носи и духа и вдъхновението в медията – каза Райна Константинова. – Андон Балтаков е един от нас. Работил е в „Хоризонт“ и в други медии. Както се казва: Добро плаване с добър екипаж!
В продължение на последните 30 години БНР създаде име на едно истинско обществено радио. В него работят хора - журналисти, специалисти, които знаят своя дълг. БНР е капитал за България. Сега то има задачата да работи за своето бъдеще.
Иска ми се този избор да означава бъдеще за БНР като обществена медия, защитаваща професионализма и високия си авторитет – отбеляза Николай Петров. – Опитът на Андон Балтаков и в чужбина му е дал възможност да види и как се работи там и това се надявам да рефлектира върху начина, по който ще управлява БНР. Нека всички приемат БНР като обществено радио, а не като държавно…
В разговора със свое мнение по телефона участва и журналистката Весислава Антонова.
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..
"Великден в града" – започва великденски базар в Градската градина. Подробностите от Теодора Бреме, организатор: "Постарали сме се нашите посетители да се потопят в празничното настроение. Днес сме подготвили кори с яйца за малките, а утре ще правим венци. Продължаваме до Велики понеделник. Всеки ден има програма с кулинарни изненади и ателиета за..
Историческа възстановка на живи картини от Априлското въстание в Северния парк с доц.д-р инж. Георги Маринов: "За съжаление малко е лошо времето, но това не ни пречи. Участниците са облечени и чакаме общината да реши точния час, чакаме да се посъбере малко публика, правим го за децата. Правим живи картини - първоначално селско ежедневие, нападение..
Академия за първа помощ или как да оказваме първа помощ? С нас по темата е д-р Витан Витанов: "Курсовете са в различни направления. Спираме се на всички техники за сърдечен масаж, кръвоспиране, задавяне. Има и надграждане, вкл. само за родители. За всеки по нещо. Ние сме единствената организация, одобрена от М-во на образованието. Обучили сме над..