Ерик-Емануел Шмит: В наши дни е много важно да се борим срещу невежеството

Актьорът и директор на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин празнува днес своя 70-годишен юбилей с моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана”. Представлението е от 19.00 часа на голямата сцена на първата ни трупа. Това е и поводът за гостуването в България на френския драматург Ерик-Еманюел Шмит. Той ще участва и като актьор в спектакъла довечера.

Моноспектакълът „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ се играе 16 години на камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов“, а билетите за него свършват с месеци напред. За първи път обаче тази вечер, навръх 70-годишния си юбилей, Мариус Донкин ще излезе едновременно пред 800 зрители на голямата сцена на първата ни трупа, заедно с автора на пиесата Ерик Еманюел Шмит.

„Има актьори, които играят моите текстове, само защото носят успех, докато Мариус Донкин е избрал тази пиеса, заради вътрешната си убеденост и ценностите, за които става дума в „Господин Ибрахим и цветята на Корана“. Тоест ние споделяме едни и същи ценности като толерантност и добро отношение към другите. Ето така се срещнахме ние, а има един френски поет, който казва, че приятелството е в това да сключиш брак не пред Бог, а пред важното. Това, което е основното за френската драматургия, е че тя вярва в действието, в силата на думите и дълбочината. За френската драматургия е характерно това, че се опитва да разбере света, да изучава загадките на човешката природа”, казва Ерик Еманюел Шмит.

Авторът е убеден, че има битки, които никога не се печелят, такава е битката между глупостта и интелигентността, толерантността и агресивността. ”Но трябва да се продължат тези битки. Красотата им не е в победата, а  в причината и мотивацията те да продължат. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото то води до агресивност и нетолерантност”. В книгата му „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ се срещат едно еврейско дете с един арабски бакалин.

“Аз разбрах какво съм написал в този текст, когато миналата година го играх в продължение на седмица в Ливан. Това, което виждаше публиката беше един християнин на сцената, който играе любовта и срещата между един евреин и един мюсюлманин. И хората плачеха. Плачеха, защото виждаха една тяхна мечта - страната им такава, каквато е била и преди. И всъщност идеята, която ние трябва да прокарваме като творци е, че никой не трябва да бъде сведен до една единствена идентичност. И когато господин Ибрахим среща Момо - еврейското дете, той няма да види в него само еврейското дете. Момо също няма да види в Ибрахим един старец- арабин. Те ще се срещнат в хуманното извън външните белези, извън идентичността.

Точно това е и мисията на творците, според него -  да отстояват идеята, че никоя идентичност не трябва да пречи на близостта и разбирателството между хората. Това е един поетичен начин да се каже нещо философско. В Корана на Господин Ибрахим има онова, което той е сложил в него - начинът, по който той го прочита и разбира. 

Начинът, по който той е прочел Корана му е помогнал да стане един много духовно извисен човек. И не самата книга прави четенето, а четенето прави книгата, казва Ерик-Еманюел Шмит.

По отношение на това, което го определя най-добре, смята, че това е неговата любознателност. “Аз съм любопитен да открия всичко. Наистина правя всичко това - пиша пиеси, романи, новели, снимам филми, коментирал съм и Олимпийските игри. Пиша и музикални текстове и либрета на френски. Правя всичко това, защото се страхувам. Това е много важно за мен и аз продължавам да се страхувам. Страхувам се и тази вечер, защото в един момент ще бъда заедно с Мариус на сцената. Да много ме е страх, но пък заедно с това съм и щастлив, че ме е страх. Когато престана да се страхувам ще спра всичко. Смятам, че страхът е създаден, за да може човек да мобилизира всичките си сили и да върви напред.“

На 14 февруари между 9.30 и 12.30 часа във фоайето на Първи балкон на Народния театър “Иван Вазов” Ерик-Еманюел Шмит ще има специална среща с българските си почитатели.