Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историческият път на българското национално знаме

Знамето на Стилияна Параскевова
Снимка: Архив НВИМ
Националното знаме е един от символите на българската държава, на нейната независимост и единството на българския народ. Историята му започва през далечната есен на 1876 г. и е свързана с живеещия в Браила родолюбец и влиятелен търговец Иван Параскевов, преселник от Ямбол, щедър дарител на българското училище в града, един от основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г., активен участник в Добродетелната дружина.

Първообразът на националното знаме

В навечерието на Руско-турската война (1877 - 1878) домът му в Браила става център на усилена патриотична дейност. Там, в края на октомври 1876 г., се обсъжда въпросът по какъв начин да бъдат осигурени средства, с които българите емигранти в Русия и Румъния да поръчат знамена за българските опълченски дружини. Тогава Иван Параскевов заявява: „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка“, разказва Лилия Криворова, главен експерт от Националния военноисторически музей.

Иван Параскевов сам проектира трицвета на знамето, вече утвърден сред българската емиграция в Румъния. Изборът на цветовете не е случаен и се определя от наложилата се традиция в българската революционна символика. Трите цвята се срещат както поотделно, така и в различни цветови съчетания. Георги Раковски в поемата си „Горски пътник“ от 1854 г. пише за „храбри войводи със зелени пряпорци“. 

В съставения от него през 1858 г. „План за освобождението на България“ се казва, че народното знаме ще бъде „на червено платно, от едната страна ще има изображение на лъв с надпис „Свобода или смърт“, а от другата - кръст с надпис Бог с нами, напред!“. За първи път съчетание от трите цвята се появява в униформите на Първата българска легия, формирана от Раковски през 1862 г. Първото трицветно знаме (червено - бяло - зелено и с коронован лъв) развява четата на Филип Тотю през 1867 г. 

През следващата 1868 година четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са облечени в бели панталони и мундири от зелен шаяк, обточени с червени гайтани и носят трицветно (зелено - бяло - червено) знаме. Интересно е да се отбележи, че трицветът е много популярен в средите на българската революционна емиграция и се използва основно от чети, които са организирани от нея. Знамената от Априлското въстание 1876 г. са предимно едноцветни, в по-голямата си част зелени, по-малко на брой червени, а главното знаме на Панагюрския революционен окръг е с червено лице и зелен гръб. 

Изработката и извезването на знамето Иван Параскевов възлага на 14-годишната си дъщеря Стилияна, чиито сръчни ръце създават символа на мечтаната свободна България. Доставя от Виена необходимите скъпи материали: плътен копринен плат в три цвята (атлаз), дребни естествени перли и сърмени конци за бродерията, специално изработена дръжка и метален връх. Работата върху пробните модели и знамето се пази в тайна и продължава почти шест месеца. Към края на април 1877 г. то е напълно готово и остава в историята с името „Браилско“. 

За прототип на извезания със златна сърма 60-сантиметров изправен коронован лъв е използвана значка от калпак на брациговски въстаник (1876). Над лъва в полукръг Стилияна бродира „България“, а под него в червеното поле - „С божията воля и със силата на славния руски цар Александър ІІ напред!“. В долния външен ъгъл с малки букви на два реда извезва „Стилияна И. Параскевова, Браила, 1877 г., април“. След 1937 г. неизвестно кога и от кого подписът е изрязан. Знамето с дължина 198 см и ширина 173 см е приковано за 273-сантиметрова дървена дръжка, която завършва с бронзов осмоконечен кръст.

На 6 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна, заедно с многобройна българска делегация от Румъния и Русия, присъстват на церемонията по връчване на Самарското знаме в лагера на Българското опълчение край Плоещ. На 8 май те предават Браилското знаме на Великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Дунавската армия, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. 

Историческата среща е отразена в букурещкия български вестник „Стара планина“, който пише: „Г-н Параскевов поднесъл на негово височество българското национално знаме с позлатен лъв…“. На 14 май делегация, начело с Погонианския митрополит Панарет, пристига от Букурещ в Плоещ, за да освети Браилското знаме преди да се развее над Опълчението. По неизвестни причини това не се случва нито тогава, нито по-късно. Знамето не е връчено на никоя опълченска дружина и няма сведения къде се намира по време на войната.

Легитимиране на националното знаме

Браилското знаме никога не участва в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена дълговечност. На 10 февруари 1879 г. в град Търново, украсен с български трицветни знамена, започва работа Учредителното събрание, поставило началото на Третата българска държава. След гласуването на чл. 21 за държавния герб (22 март 1879 г.), народният представител от Елена Никола Михайловски заявява, че „са изпуснати националните бои“. Забележката му затруднява ръководството на събранието, тъй като в предложения проект за конституция няма текст за държавно знаме. 

Петко Каравелов оспорва трицвета като подражание на френското знаме и повежда спор с Петко Славейков, кой е хералдическият цвят на България - зеленият или червеният. На 26 март 1879 г. разискванията са прекъснати и депутатите гласуват нов чл. 23: „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. Така се узаконява държавното знаме на Княжество България с цветове, подредени по начин, който българският народ вече е възприел.

През 1881 г. символът на българската държавност е предаден в Княжеския дворец заедно с останалите опълченски знамена, където се  съхранява в Знаменната зала. Едва през 1930 г. и в края на своя живот Стилияна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме е в Царския дворец и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. 

Първообразът на българския национален трицвет е предаден на Главния военен музей през 1946 г., заедно със Самарското знаме, знамената на 1-ва, 2-ра и 5-а опълченски дружини, знамето на четата на Филип Тотю и др. Знамето на Стилияна Параскевова е една от най-ценните реликви в богатия знаменен фонд на музея, където се съхранява при подходящ постоянен климатичен режим и без достъп на дневна светлина. През 1965 и 1984 г. е реставрирано и консервирано със съвременни технологии в реставрационното ателие на Националния военноисторически музей.

Символика на цветовете на националното знаме

Символиката на българското знаме не е точно установена и има редица вариации. Най-общата представа е, че трите цвята се свързват с националната ни история и бит. Като символ на духа, мира и свободата, белият цвят олицетворява миролюбието и другите добродетели на българския народ. Зеленият цвят символизира свободата, връзката на националното знаме със знамената на борците за национално освобождение (хайдути, четници и въстаници), плодородието на българската земя и привързаността към род и родина. Червеният цвят изразява мъжество и смелост. Той е най-често срещаният цвят в хералдиката и символизира пролятата кръв в борбата за свобода и независимост.

През годините знамето на България получава различни наименования. Търновската конституция го нарича „Българско народно знаме“, конституциите от 1947 и 1971 г. го регламентират като „Държавно знаме“, а според новата конституция от 1991 г. то е „Национално знаме“. Но нито една промяна в българското общество след Освобождението не засяга цветовете и тяхното разположение в националното знаме. Единственото допълнение е поставянето на държавния герб в горния ляв ъгъл на бялото поле от 1947 г. до края на 1990 г. Новата конституция от 1991 г. връща знамето от 1879 г.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Б.Т.Р. ще отбележи 30 години на сцената с рок концерт, в който ще представи и нова песен

Двама от култовата група Б.Т.Р. гостуваха в предаването "Добър вечер, София", за да разкажат как протече турнето им из Европа и да съобщят за две предстоящи дати - на юбилейния им концерт “З0 години Б.Т.Р.“ и на премиерата на новата им песен, която вече е факт. За изминалото турне на групата фронтемът на Б.Т.Р Наско разказа, че е минало..

публикувано на 01.11.24 в 18:26

На конференция в Перник дискутират как да приобщят младите хора към местните политики в страната

Eксперти, представители на институции и организации от цялата страна участват в Националната младежка конференция „Приобщаващи общества и ролята на младите хора“. Тя се провежда на 31 октомври и 1 ноември 2024 г. в Перник. В рамките на два дни те обсъждат ключови въпроси, свързани с прилагането на Европейската младежка цел №3 „Приобщаващи..

публикувано на 01.11.24 в 18:18

Актуален календар на официалните празници и неработни дни през 2025 г

Излезе актуалният календар на официалните празници през 2025 г., пише БГНЕС. Това са официалните празници, които са и неработни дни : 1 януари 2025 – Нова година. 3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство. 20 април 2025 – Великден – Възкресение Христово. 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност. 6..

публикувано на 01.11.24 в 17:39

Продължават да се набират средства за поставяне на дефибрилатори в 20 хижи в страната

Удължава се кампанията "Спаси живот в планината", която набира средства за поставянето на автоматични дефибрилатори в 20 високопланински хижи в страната. Целта е да бъдат осигурени животоспасяващи уреди в едни от най-посещаваните хижи в Пирин, Рила, Стара планина, Витоша и Родопите. До момента 10 планински хижи вече са снабдени с автоматични..

публикувано на 01.11.24 в 17:15
Тончо Краевски

Тончо Краевски: Необходима е промяна в закона за създаване на политически партии

Преди да се промени изцяло избирателната система у нас, е необходима промяна на много закони, коментира пред Радио София политическият анализатор Тончо Краевски. По думите му, в момента в България има регистрирани над 100 политически партии. „Няма нищо по-елементарно, надали има някъде толкова лесен режим на създаване на политически партии,..

публикувано на 01.11.24 в 16:08

В "Люлин" отбелязаха Деня на народните будители край строящия се храм "Св. Патриарх Евтимий Търновски"

Денят на народните будители беше отбелязан в новостроящия се православен храм "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в столичния район "Люлин". Ученици от всички училища на района представиха галерия на открито с портрети и мисли на бележити български будители и есета на тема "Народните будители - вечни и святи".  Инициативата е част от кампанията..

публикувано на 01.11.24 в 15:29
Доц. Георги Лозанов в ефира на Радио София

Доц. Георги Лозанов: На този ден трябва да говорим за дълга на елитите

Моралът, истината, доброто и красотата в идеалния вариант са синоними, казва медийният експерт и културолог доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК и бивш председател на СЕМ. “Истината е, че аз имам малко сложно отношение към идеята за будителството , защото тя предполага, че е останало още от Османския период, че народът е заспал и идват някакви..

публикувано на 01.11.24 в 15:25