Преди четири десетилетия и нещо си купих първия албум на квартета на Симеон Щерев, който пазя и до ден-днешен. Може би съм си мечтал, че някой ден ще се запозная с Банана, с Марио и останалите – вече имаше джаз-срещи в София. От синовете на Радой Ралин, с които бяхме съученици, знаех за предисторията около работата на същите музиканти (Марио още учи и не е с тях в състава, но ги гледа по репетициите) с баща им в документалното кино, откъдето и името им „Джаз-фокус 65“. Не помня лично изпълненията им на младежкия фестивал през 1968-а, когато взимат златен медал преди Ленинградския диксиленд – бил съм само на осем. Но впоследствие в разговорите ни с доайена на българската джаз-критика Владо Гаджев идват подробностите, които е важно да не се забравят, щом иде реч за хора като Милчо, Банана и компания.
Най-важното е, че те, за разлика от много епигони на класическите джаз-жанрове във времето, когато и бибопът е отминал зенита си, са с една идея напред от времето си. И ако Милчо е достатъчно силен в пренасянето на традиционните български ритми в джаз-идиом, класическите реинтерпретации на Банана във формацията им са на и над световно ниво. „Бадинерата“ на Бах в тяхната версия и най-вече импровизациите на флейта са дори по-свежи от съвременниците си „Суингъл Сингърс“, да не говорим за Жак Лусие (до Кийт Джаретс концерта му върху „Добре темперираното пиано“ има още десетина години). След първия самостоятелен успех на Симеон Щерев на фестивала „Ост-Вест“ (Нюрнебрг 1967), голямото международно признание за формацията „Фокус 65“ не закъснява. И то благодарение на тогавашния директор на БНР Богомил Нонев – до радиото е отправена покана за участие на музиканти в предстоящия международен преглед на джаз-формации в Монтрьо, който две години по-късно се превръща в еталон за джаз-фестивал и фестивален туризъм. В спомените си, публикувани в 1998 и цитирани от Владо Гаджев в книгата му, Нонев разказва как се е опитал да направи всичко възможно да запази квартета, с който Радиото има сключен договор за записи. В Монтрьо музикантите ни са посрещнати с възторг и се връщат с наградата на критиката, нещо което Клод Нобс, основател и директор на Монтрьо джаз-фестивал, още при първата ни среща в 1996 като разбра, че съм българин, не пропусна да изтъкне още в началото на разговора.
Директорът на най-авторитетния американски джаз-форум в Монтерей, Джордж Уейн има идея в 1970 „Фокус 65“ да свирят на фестивала, където започва международната слава на Банана с Хърби Мен – явно възможността за събиране на най-добрата американска с най-добрата европейска джаз-флейти е била достатъчно привлекателна. В предишната 1969, западногерманската компания MPS издава запис на бандата на Милчо и Банана, получил най-добри възможни отзиви от европейското джаз-гуру Йоахим-Ернст Беренд: „Щерев владее до съвършенство цялото богатство от традиции на своите родни Балкани“ (стр. 323 на френското издание “Le grand livre du jazz” (Livre du poche). Репресивната комунистическа власт не допуска целия състав да пътува във ФРГ (на новия басист Теодосий Стойков е отказан задграничен паспорт), единствено Симеон Щерев участва в концерта с тромбониста Алберт Мангелсдорф и саксофониста Джон Сърмън. В следващата година Банана свири с Чик Кърия на фестивала във Франкфурт. В същата година свири и с Майнърд Фергюсън на фестивала в Западен Берлин и става част от формацията около Бошко Петрович “Non-convertible eastern all stars‘,
От 1968 до 1973 Симеон Щерев е неизменно в топ-3 на най-добрите световни джаз-флейтисти в класацията на изданието на Международната джаз-федерация „Джаз-Форум“, а немското „Джаз-подиум“ му отрежда първото място в Европа за 1971.
В плочата, с която започнах, Банана включва свои парчета, препрочит на „Господин Мишокът“ на Чик Кърия, както и пиеси на Марио Станчев и Стенли Кларк. Не е за подминаване и солото му на флейта в една от най-обичаните песни на Бате Гошо Минчев, „Снегът на спомена“. Когато с Иво Кицов и Румен Янев замисляхме първото „Цвете за Гошо“, Банана с удоволствие прие поканата да се включи във версията, която Камелия Тодорова направи на парчето с пианото и аранжимента на Живко Петров (тогава Димо Димов го нямаше в България та и макар и приблизителна, цигулковата партия бе изсвирена от тогавашния френски посланик). Това бе и единствената ми работа като копродуцент с Банана, но и тя ми е достатъчна, за да кажа с чиста съвест – да, това бе творец, който постави България на световната джаз-карта.
Респект и Вечна памет, Маестро!
Часове преди световноизвестният цигулар Васко Василев да излезе на сцената за разпродадения преди повече от месец концерт, ученици от столични гимназии ще имат шанса на 5 ноември да посетят безплатната прожекция в НДК на документалният филм „Vasko & The Violin“. Идеята е на авторите и продуценти на филма – телевизионните журналистки Лора..
Маестро Антони Вит, който репетира със Софийската филхармония за концерта в четвъртък от 19 часа в зала "България", е смятан за д оайен в диригентското изкуство. И не само в родната си Полша – той работи с различни европейски оркестри в Европа, особено често в Испания, където си сътрудничи със Симфоничния оркестър на Навара и ансамбъл "Памплона"...
Служебният министър на културата Найден Тодоров връчи на музикантите Светлин Русев и Лия Петрова цигулките "Страдивариус" от 1716 година и "Гуарнери дел Джезу" от 1733 г. Те ще ги ползват в следващите 5 години. Инструментите са собственост на българската държава, а церемония беше в Националната галерия. Проф. Минчо Минчев дълги години..
Виртуозният китарист Ангел Демирев ще ни отведе на едно необикновено музикално пътешествие с акустичното си трио, в което участват Петър Миланов на акустична китара и Христо Минчев на контрабас. Това ще стане на 6 ноември вечерта, в Първо студио на БНР. В изследване на нови цветове и нюанси, тримата музиканти ще ни разкажат за..
Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев ще открие новия си сезон тази вечер от 19.00 часа в Първо студио на радиото с концерт с авторската музика на пианиста, композитор и продуцент Димитър Бодуров . На сцената заедно с музикантите от Бенда ще му партнират контрабасистът Михаил Иванов и барабанистът Мартин Хафизи . Музикалният..
С „Празнична музика“ от Васил Казанджиев Симфоничният оркестър на БНР ще открие концерта на 18 октомври от 19 часа в зала „България“ и ще отбележи 90-годишнината от рождението на големия ни композитор, диригент и педагог. Казанджиев е един от ярките личности, който успява да изгради свой стил и се утвърждава като един от съвременните..
За девета поредна година навръх рождения ден на Марин Големинов (28 септември) в Кюстендил бе връчена Националната награда за принос в музикалния живот на името на изтъкнатия български композитор. По традиция церемонията се провежда в художествената галерия на града, носеща името на друг бележит творец, Владимир Димитров-Майстора. Двамата с..