Най-разпространените митове за Covid-19

Кои социални нагласи обслужват фалшивите новини

публикувано на 11.04.20 в 13:06

Снимка: Pixabay

Кои социални нагласи обслужват фалшивите новини

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Драматичните събития, като пандемията от коронавирус, обхванала десетки страни от света, съвсем логично привличат интереса и емоционалните реакции на потребителите в социалните мрежи. Засилва се и желанието да се спекулира с информацията по тази тема.

“Още от самото начало, когато фалшивите новини навлязоха във фокуса на публичното внимание, най-напред американските фолклористи дадоха много сериозна заявка, че става дума за един феномен, добре познат на културните антрополози, особено на фолклористите, защото той просто възпроизвежда в съвременната свръх наситена медийна среда едни добре познати на фолклористите и културните антрополози феномени, каквито са слуховете, градските легенди, суеверията, вицовете”, казва гл. ас. д-р Ангелина Илиева от Института по етнология и фолклористика с Музей при БАН.

По думите ѝ фолклористите имат знание за моделите на разпространение на подобен тип информация. Това се дължи най-вече на факта, че фалшивите новини, както и фикционалните разкази, са по-привлекателни от фактологичната информация.

“Фалшивата новина затова се разпространява, защото по някакъв начин резонира с нагласите на публиката, с предразсъдъци, вярвания, провокира силен емоционален отзвук, докато фактите са скучни”, казва д-р Илиева.

В българската публична среда се наблюдава много ниско доверие в институциите и на добър прием се радват новини, които говорят точно за това. Това се наблюдава и сега по време на епидемията с Covid-19.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова с гл. ас. д-р Ангелина Илиева в звуковия файл.