Науката, любопитството, копнежът към приключения, и най-вече Леденият континент ги събира по време 28-та Българска антарктическа експедиция. д-р Стефан Велев и д-р Иван Богданов. 
“Любопитството ми към Антарктида съществува още от ранни детски години, но хора като проф. Пимпирев и други мои преподаватели в специалност “Геология” в Софийския университет, разпалиха това любопитство допълнително и във времето имах възможността да продължа това, която моите преподаватели като геолози, като научна работа, бяха свършили на Антарктика, аз да продължа тяхното дело”, казва д-р Стефан Велев.
“Малко са хората, които стъпвайки на това вълшебно, невероятно място, няма да искат да отидат пак. Разбира се, такова желание у мен порасна на това място, но не е затихнало до този момент по никакъв начин. Моя мечта беше да отида на Антарктида и да се занимавам с научен проект, с наука на това място. Сега вече е почти като обсесия. 
Просто, това място дава такива невероятни възможности за изследване , за проучване, за това да видим какви са лимитите, границите на възможното при кожата и как тя реагира на сериозни проблеми, свързани с околната среда. Това е едно от малкото места, на които тези неща могат да бъдат толкова добре проучени”, обясни д-р Иван Богданов.
Д-р Стефан Велев е ръководител направление наука и образование към Национален център за полярни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“. Участник е в пет Български антарктически експедиции.
Д-р Иван Богданов е гл. асистент по дерматология и венерология към Медицинския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и един от водещите специалисти в областта на дерматологията.
Доц. Кендеров от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ пък има зад гърба си три експедиции в Антарктида, където извършва системни хидробиологични изследвания на морските води, събира разнообразни морски организми. Открива два нови за науката вида ракообразни. С най- интересните „морски съкровища“ създава първата експозиция, посветена на живота в Южния океан, която може да се види в Националния природонаучен музей, БАН.
Симеон Карпузов, изследовател в екип "Дигитално здравеопазване" в институт GATE, е отличен в категорията “Наука, технологии и здравеопазване” на класацията „30 под 30“ на Форбс. Той е единственият учен сред младите умове, революционализиращи бъдещето, с вече регистриран патент за иновативно научно откритие в полза на хората и грижата за тяхното..
Близо 2/3 (64%) от българите са били щастливи през 2024 г., отрицателно отговарят 26 на сто в традиционното за края на годината проучване на "Тренд". Личния живот, семейството и социалния кръг, работата са основни фактори, формиращи чувството за щастие , коментира пред БНР-Радио София социологът Евелина Славкова , съосновател на..
Районите за планиране съществуват от 2000 г. и имат статистическа функция. Последната промяна е направена през 2007-а. Тези райони няма териториален център и административно ръководство, а са обособени по критерии на Евростат за сравнима информация в ЕС и служат за разпределение на средствата от еврофондовете . Това припомни пред..
Децата нямат изградено критично мислене, но случаите на инциденти след видеоклипчета в TikTok изважда на дневен ред необходимостта от някакви ограничения. Всяка регулация среща съпротива, но подрастващите трябва да свикват да се съобразяват с правила. Предизвикателства има във всяко училище , във всеки клас. Последното със скоковете..
Концертно изпълнение на операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин ще представят предколедно Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР на 20 декември от 19.00 часа в зала "България". Солисти са Юи Футаеда (сопран), Стефани Кръстева (сопран), Михаил Михайлов (тенор) и Матеус Франка (бас). Гост-диригент е маестро Владимир Кираджиев . Според..
Подадени са документите за финансиране от Министерство на регионалното развитие и благоустройството на банята в квартал “Кумарица” на гр. Нови искър. “Пуснахме поръчка за конструктивно обследване на сградата и двама независими инженер - конструктори дойдоха на място и излязоха с доклад, че сградата е силно компрометирана, увиснала е плочата, има..
От следващата година такса "смет" в Кюстендил да плащат училищата и детските градини, храмовете, държавните и общинските сгради, които бяха освободени досега. Предложенето трябва да бъде гласувано от съветниците на заседанието, което започва в 14 ч. днес. Кметът на общината инж. Огнян Атанасов, който е вносител на предложението, мотивира..
Предимно облачно
Разкъсана облачност