Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Армията през последните 30 години на промени показва в експозиция НВИМ

За разлика от други музеи при нас вчерашният ден много бързо става история, отбелязва директорът доц. Соня Пенкова

| обновено на 15.07.20 в 11:37
Снимка: НВИМ

В Националния военноисторически музей (НВИМ) вече може да бъде видяна най-новата изложба „Армията във време на промени“.

Експозицията проследява развитието на Българската армия през дългия и криволичещ преход от комунизъм към демокрация, за чийто характер и до днес няма политически, обществен и научен консенсус. Преориентацията по оста Изток–Запад, преминаването от наборна към професионална армия, споровете за въоръжаването и отношението към САЩ и Русия са само част от темите, засегнати в изложбата. Чрез личните оценки и мнения на участниците в процесите, чрез вещи на хората, свързали живота си с Армията в последните 30 години, е представен нелекият път и тежките избори в това трудно време. Автентични звуци и кадри от този период, както и времева линия с ключовите събития предлагат на публиката обществено-политическия контекст, в който се осъществяват мащабните промени в Армията.

Изложбата включва вещи както на емблематични за този период от развитието на Българската армия личности от военното и политическото ръководство, така и на редови военнослужещи, изпълнили дълга си към родината. Сред тях са експонати, свързани с първите мъже, стояли начело на Армията – началници на Генералния щаб, командири на трите вида въоръжени сили, министри на отбраната, офицери и подофицери. С вещи на участници в мисиите зад граница изложбата отдава почит и към всички военнослужещи, загубили живота си при изпълнение на служебния дълг. Образът на въоръжените сили е обогатен и чрез представените образци на оръжия като автомат „Калашников“ АК-74 с подцевен гранатомет „Кастьор“, преносим зенитен ракетен комплекс „Стрела“, снайперска пушка „Драгунов“, ръчен противотанков гранатомет РПГ-7В, автомат АКС-74У, пистолет „Аркус“ 98DA и други.

Цивилният живот, който неизменно съпътства развитието на Българската армия, е представен с любопитни експонати като банкноти отпреди деноминацията, жетони и купони за храна – символ на тежките години на прехода.

Събитието се осъществява по повод 141-вата годишнина от създаването на Министерството на отбраната и 104-тата годишнина от основаването на НВИМ.

"Поводът е ясен, но причината е да направим свой прочит на последните 30 години от пътя на Българската армия - колкото и труден да е той. Със сигурност ще предизвикаме противоположни мнения, но ние се надяваме на този отзвук у хората, защото ще ни помогне да направим разказа за това време по-истински", отбеляза пред Радио София директорът на НВИМ доц. Соня Пенкова.

Пътят на армията е отразен чрез думите на участниците и в контекста на политическите и икономическите промени през тази три десетилетия.

"За разлика от други музеи при нас вчерашният ден много бързо става история. Времето и сега е героично за Българската армия", допълни директорът на НВИМ.

За още подробности чуйте разговора на Катя Василева с доц. Соня Пенкова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36