Доклад за българския туризъм и за решения спрямо 20 софтуерни технологии и 26 хардуерни технологии, в които може да се инвестира, са изготвили няколко компании.
„Изготвихме го, защото виждаме бъдещето на туристическата индустрия, и то в много тясна връзка с технологиите“, обясниха в ефира на Радио София Силвия Павлова - съосновател на PrEXCELerator Bulgaria, и Елица Стоилова - съосновател на Umni.co.
Това е експортен потенциал. Затова е важно България да идентифицира своите най-силни решения. От друга страна, дефинираните свободни пазарни ниши ще послужат като ориентир за инвеститорите.
Изследваните компании са разделени освен по критерия софтуер/хардуер, но и според етапа от клиентското преживяване, обясни Силвия Павлова.
Оказало се е, че 60% от фирмите предлагат софтуерни приложения и платформи. Въпреки развитието на туристическия бранш, само 38 на сто от фирмите са регистрирани или са възникнали през последните 5 години.
По думите на специалистите под туризъм не бива да разбираме само хотели и ресторанти, но технологиите обхващат и управление на недвижимост, социални медии, роботика, безопасност на потребителите, транспорт и т.н.
Компаниите, чиято дейност е свързана с туризма, тепърва ще осъзнават необходимостта от промяна на бизнес процеси, бизнес модели и от въвеждане на нови технологии за променената среда на работа.
Много от тенденциите бяха ускорени от коронавирусната пандемия.
Един от изводите на проучването е, че в България има пазар, но няма конкретни технологични решения в някои области.
Ако в Западна Европа 13% от хотелите са част от вериги, у нас този бизнес е предимно малък - във вериги са едва 4% от хотелите. Това затруднява следенето на световните тенденции, включително и в използването на технологиите в сектора.
Трябва да използваме засиления интерес през последните 2 години по отношение на възможностите за добри ИТ решения, създавани в Източна Европа.
Чуйте разговора на Лили Големинова със Силвия Павлова и Елица Стоилова.
Официалното представяне на Tourism Tech Mapping Report 2020 ще бъде на 29 септември.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...