Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа

Снимка: YouTube
Асоциациите с думата "ледник" обикновено са с безкрайната бяла шир на Антарктида или Гренландия. Или поне огромните ледено-снежни площи в Алпите, по които се карат ски почти целогодишно и които са превърнати в туристически атракции. Малко известен факт е обаче, че в България също си имаме ледници. 

В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа. Запалените планинари вероятно много пъти са ги виждали, преминавайки през местността Голям Казан и под страховития скален ръб Кончето, но малцина знаят, че макар и значително по-малки от Алпийските, по всички научни критерии това са микроледници и то на поне два века.

На Балканите глациерни форми има само още в Динарските планини - в Албания и Черна гора. Това е удивително, защото за нашия климат се смята, че надморската височина, над която има условия за образуването на ледници, е 3200 м.

Глациерните форми в Пирин привличат вниманието на учени повече от 6 десетилетия. Наскоро излезе и първият документален филм на списание Българска наука, посветен на българските ледници.

Ледникът под връх Вихрен привлича интереса на учените още през 50-те години на ХХ век, когато ст.н.с. Владимир Попов от Географския институт провежда климатични наблюдения в циркуса Голям казан под Вихрен. Малкият туристически заслон "Казана" е построен тогава, за да бъде първата в България високопланинска геофизична станция с метео пункт към нея. 

По-късно, през 90-те години на ХХ в., наблюдения и изследвания върху пиринския ледник започва и германският учен Карстен Грюнвалд. Тогава е направено и първото въглеродно датиране на възрастта на ледника. 

Най-старият сняг в състава му, взет чрез сондаж на дълбочина над 10 м, е на повече от два века, но всъщност ледникът вероятно е много по-стар, разказва доц. д-р Емил Гачев от Югозападния университет, който вече 12 години ги проучва.

Но не размерът, а скоростта, с която се променят ледниците има значение. Макар и пиринските ледници да са твърде мънички, за да служат като значими водохранилища или да имат особено влияние върху екосистемите, те са важен индикатор за влиянието на климатичните промени, в това число за ефектите и скоростта на глобалното затопляне.

Въпреки че размерът им силно варира и в двете посоки от година на година, общата тенденция е към притеснително намаляване на обема им. Нещо повече, учените доказват, че съществува един дълъг период, в който поради топографски особености и вследствие на силното намаляване на размера им, микроледниците стават независими от климатичните фактори до един момент. Тази граница обаче вече е премината.

Би било тъжно да загубим пиринските ледници - най-южните ледници в Европа. По-обезпокоителното в случая е, че съдбата им е зловещо напомняне, че промяна в климата само с 3 градуса, ще изличи живота на земята такъв, какъвто го познаваме.

Чуйте повече в разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
С адв. Елиза Николова

Поморие - столицата на медиацията на България

С адв. Елиза Николова – председател на Професионалната асоциация на медиаторите говорим за темите в Лятната школа по медиация, която се открива на 8 септември в Поморие: "Школата стартира в 2016-7, стартира с международни лектори. След пандемията решихме да сменим формата, който се хареса на хората. Без излишна скромност, мога да кажа, че Поморие е..

публикувано на 07.09.25 в 11:43
Пленерът в Поморие

Кауза и цел

Милчо Талев е председател на Народно читалище "Просвета 1888" в Поморие и директор на художествената галерия там: "Каквото правим е кауза и цел. От миналата година започна Фестивал на занаятите. Децата е хубаво да видят как се зараждат те. А пленерът ни е над 20 години. Започна като живопис, после се включи и скулптура. Произведенията остават тук и..

публикувано на 07.09.25 в 11:26
С кмета Иван Алексиев

Поморие е благословен град

Радиокафе гостува на община Поморие в съвместно предаване на Радио София и Радио Бургас. В Поморие все още има много туристи. Затова и с кмета Иван Алексиев г оворим за развитието на града като атрактивна туристическа дестинация: "Поморие е много хубав, интересен град. Запазва своя чар. Създаваме спокойствие, духовен град сме. Историите,..

публикувано на 07.09.25 в 10:52
Иляна Мирчева

Усилията не спират

„Отново на училище“ - кампания на Фондация „Запази Доброто“ за набиране на учебни пособия, които да подпомогнат децата лишени от родителски грижи в КСУДУ гр. Мездра и децата от ЦОП гр. Роман.  Слушаме  Иляна Мирчева от Фондация „Запази Доброто“: "Това са деца, на които няма кой да даде тласък в живота. Благодарение на дарителите ни сме им..

публикувано на 06.09.25 в 12:00
д-р Ивайло Симеонов

Още за "правенето" и "бъденето"

Стресът е навсякъде около нас – често ни мобилизира, но понякога и подкопава психическото и физическото ни здраве. Това е темата на поредното събитие на "Рацио" на 9.9 . Кога полезният стрес преминава в дистрес и какво можем да направим, за да не се превърне той в дългосрочна заплаха? Как ни влияе на ума, на тялото и на клетъчно ниво? Отговори от..

публикувано на 06.09.25 в 11:35
Симона Панова

Обичам героите си като истински хора

В новата си фентъзи поредица „Градска самодива“, авторката на хитовата трилогия „Змей закрилник“ разширява вселената на своите герои с нова вълшебна поредица с аромат на билки и пресен хляб. „Градска самодива“ на Симона Панова, е книга първа от изпълнена с магия и легенди история, която се развива само месеци след „Змей омайник“ и ни запознава с нови..

публикувано на 06.09.25 в 10:31

Да се докоснем до историята

По повод Съединението на България само на 6 и 7 септември (събота и неделя), Националният военно-исторически музей ще представи оригиналните знамена, свързали съдбата си с онзи знаменателен миг преди 140 години – Славея Сурчева от НВИМ: "Рядко знамената се представят пред публика, но по повод голямата годишнина могат да се видят осем оригинални..

публикувано на 06.09.25 в 10:00