В Пирин се намират двата най-южни ледника в Европа. Запалените планинари вероятно много пъти са ги виждали, преминавайки през местността Голям Казан и под страховития скален ръб Кончето, но малцина знаят, че макар и значително по-малки от Алпийските, по всички научни критерии това са микроледници и то на поне два века.
На Балканите глациерни форми има само още в Динарските планини - в Албания и Черна гора. Това е удивително, защото за нашия климат се смята, че надморската височина, над която има условия за образуването на ледници, е 3200 м.
Глациерните форми в Пирин привличат вниманието на учени повече от 6 десетилетия. Наскоро излезе и първият документален филм на списание Българска наука, посветен на българските ледници.
Ледникът под връх Вихрен привлича интереса на учените още през 50-те години на ХХ век, когато ст.н.с. Владимир Попов от Географския институт провежда климатични наблюдения в циркуса Голям казан под Вихрен. Малкият туристически заслон "Казана" е построен тогава, за да бъде първата в България високопланинска геофизична станция с метео пункт към нея.
По-късно, през 90-те години на ХХ в., наблюдения и изследвания върху пиринския ледник започва и германският учен Карстен Грюнвалд. Тогава е направено и първото въглеродно датиране на възрастта на ледника.
Най-старият сняг в състава му, взет чрез сондаж на дълбочина над 10 м, е на повече от два века, но всъщност ледникът вероятно е много по-стар, разказва доц. д-р Емил Гачев от Югозападния университет, който вече 12 години ги проучва.
Но не размерът, а скоростта, с която се променят ледниците има значение. Макар и пиринските ледници да са твърде мънички, за да служат като значими водохранилища или да имат особено влияние върху екосистемите, те са важен индикатор за влиянието на климатичните промени, в това число за ефектите и скоростта на глобалното затопляне.
Въпреки че размерът им силно варира и в двете посоки от година на година, общата тенденция е към притеснително намаляване на обема им. Нещо повече, учените доказват, че съществува един дълъг период, в който поради топографски особености и вследствие на силното намаляване на размера им, микроледниците стават независими от климатичните фактори до един момент. Тази граница обаче вече е премината.
Би било тъжно да загубим пиринските ледници - най-южните ледници в Европа. По-обезпокоителното в случая е, че съдбата им е зловещо напомняне, че промяна в климата само с 3 градуса, ще изличи живота на земята такъв, какъвто го познаваме.
Чуйте повече в разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..
В последния ден от седмицата темите от деня в предаването "Форум“ коментира Емил Джасим - учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в обществото ни, който заедно с водещия Лъчезар Христов, обсъди следните теми: Трети ден без кворум в Парламента; Началото на политическия сезон на фона на разнородни протести; Срещата на..