Зависимият човек се плаши от преживяванията си и се нуждае от семейството си

Зависимостта, независимо дали е към алкохол, наркотици, хазарт, дори спорт, може да засегне нас или някой от нашето семейство. Можем ли, обаче, да разпознаем признаците и как да си помогнем? Колко труден е пътят до ремисията и пълноценния живот, какво трябва да бъде участието на нашите близки в лечението и има ли още стигма в обществото ни по темата? На тези и други въпроси се опитахме да отговорим днес в "Радиокафе", заедно с Ралица Стефанова, автор на поредицата "Не/зависимите" и организатор на уъркшоп по темата, както и с Александър Илиев, основател на Терапевтичен център "Жива".

„Зависимостта не е само психическа болест, по-скоро пристрастяване към вещество се получава и на психическо, и на физическо ниво. Затова и правилната терапия трябва да включи тези две нива – да се спре както употребата, за да се изчисти тялото от веществото, така и задължителна част от терапията да бъде психологическата работа, за да може човекът след това да остане стабилен в своето собствено битие и емоциите, които го изкушават и които го карат да посяга към чашката или наркотиците и хазарта, вече да не го стигат и да не му повлияват по такъв начин“, обяснява Ралица Стефанова.

Все още има стигма в обществото ни и тя едва ли някога ще стихне, споделя Ралица и допълва, че проблемът със зависимостта нараства, а лошото е, че няма статистика, която да показва каква част от хората са развили вече зависимост. 

Зависимостта е болест и това трябва да се разбере, казва Ралица и обяснява, че основните признаци се виждат, когато алкохолът, например, започва да влияе на живота, когато срещите с приятели са с цел консумация, когато започва да пречи на концентрацията на работата или когато се появи агресия в семейството при липса на алкохол, при направена забележка...

Александър Илиев, който е сертифициран за работа със зависими по модела "Change&Grow", в Португалия, адаптиран за терапевтични общности, споделя, че е трудно да се работи със зависими, защото една от основните характеристики на заболяването е отричането на проблема, а с осъзнаването му е свързана и първата стъпка при започваща терапия.

Оказва се, че един на всеки десет човека е предразположен към зависимо поведение. Зависимите хора преживяват нещата много по-дълбоко. Преживяванията им са плашещи и те търсят начин да преминат през неудобните за тях чувства и емоции от деня, използвайки алкохол, наркотици, медикаменти или друго, а с времето се изгражда навик.

Зависимите хора имат страх от това да преживяват нещата, смятат, че няма да могат да ги преживеят, търсят помощни средства и по този начин не узряват.

„Когато започнат да се лекуват, ние виждаме едни хора, които са в телата на възрастни, ни емоционално са много незрели. И узряването е част от оздравяването", споделя Александър Илиев.

Надежда обаче има, има и терапии, а първото нещо, което се прави при започване на терапия, е семейството да бъде запознато с проблема. Близките участват до голяма степен в терапията и трябва много добре да знаят кой е срещу тях, по какъв начин се проявява зависимостта, трябва да могат да разграничават заболяването от личността. След лечението близките трябва да говорят със зависимия за притесненията си, но и да отчетат положените усилия и да гласуват доверие.

Терапията, обаче,  не се извършва в дома, винаги се води от специалисти, подготвени за подобен тип работа.

А Александър Илиев споделя, че част от личната му мотивация е да вижда как след труден период хората си стъпват на краката и  подобряват отношенията със семейството си.

Да си свидетел на това, е страхотен заряд, казва той, а разговора с него и с Ралица Стефанова - чуйте в звуковите файлове.