Развитието на София трябва да се основава на план и данни. Целта е бъдещето на столицата да не бъде под въздействието на субективни гледни точки и да не се работи „на парче“, а да има връзка между отделните части. Необходима и е координация на различните инстанции, които участват в планирането и изпълнението. Заинтересованите страни трябва да участват в процесите.
Това коментираха в студиото на Радио София урбанистът Емил Христов и социологът и урбанист Миглена Герасимова, които са в екипа на „Софияплан“, изработил новия план за интегрирано развитие на Столичната община – Програма за София, който ще насочва програмно финансиране от Европейския съюз в периода 2021 – 2027.
В програмата се предлага дефинират 14 цели за развитието на Столична община и 105 квартала, села и местности (обобщени в 7 групи), които имат най-голяма нужда от намеса в следващите 7 години.
Специалисти са направили сравнителен анализ на различните столични квартали на базата на определени индикатори. По този начин изпъкват проблемите и областите, нуждаещи се от подобряване.
В Програмата за София ще бъдат заложени следните зони за приоритетно развитие чрез източници на европейско финансиране: централната градска част, в която попадат 21 зони за намеса; широкият център и старите периферни квартали – 13 зони; територии с предимно нискоетажно застрояване (околоградски район) – 56 зони; територии с предимно комплексно застрояване (жилищните квартали) – 7 зони; териториите в южните квартали на града, които се развиват през последните години – 4 зони; индустриалните територии – 3 зони; природни територии (паркове, градини, земеделски, горски) – 1 зона.
Целите на Програма за София произлизат от дългосрочната стратегия “Визия за София 2050” и са съобразени с действащите европейски и национални стратегически документи. Освен това са взети предвид и изводите от анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние на Столична община, направен в първия етап от подготовката на Програма за София.
По думите на Миглена Герасимова документът задава рамка, изпълнението ще ангажира различни участници. Предстои поредица от публични дискусии в зоните за въздействие.
След това Програмата за София ще бъде внесена за разглеждане в Столичния общински съвет.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
На 30 юни 2024 г. (неделя) от 19:30 в "Нов театър“ – НДК, ще се изиграе последното представление за сезона на спектакъла "Архангел Михаил" по текстове на Георги Марков. Това е единствената българска пиеса, печелила първа награда за драматургия на театралния фестивал в Единбург (1974). Тя не е била представяна пред българска публика повече от 30..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Разкъсана облачност
Ясно