В Националния политехнически музей – София (НПТМ) се открива изложбата „Песента на дървото”, посветена на Деня на музиката.
Експозицията е подготвена от екипа на Регионалния етнографски музей – Пловдив, и разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.).
За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили, обясняват от НПТМ.
В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика.
Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа. Така в крайдунавските градове към средата на ХІХ в. се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живели и учили в чужбина.
След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни. В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.
Изложбата е посветена на Международния ден на музиката и празника на българските певци и други музиканти - 1 октомври.
Ще може да се разгледа до март 2022 година.
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..