А ти колко различни социални маски имаш?

Психологът Камелия Тодорова от Академия за емоционална интелигентност обяснява, че когато сме с маска, ние не изразяваме, а понякога и не осъзнаваме това, което искаме и от което се нуждаем. Често използваме маската в трудна за нас ситуация, като реакциите ни не отговарят на емоционалното ни състояние.

„Най-често в практиката ми маските са: всичко е наред, щастлив съм, не съм тъжен, не ме боли, силен съм, искам да съм сам, не искам да се обвързвам, не искам семейство, не ме е страх, като така не разкриваме съкровените си преживявания, мисли, страхове или желания“. Чуйте още от интервюто с нея: 

Всеки има своите слабости. Понякога усещаме, че сме с маска, но не можем да я махнем. Колкото по-голяма е маската, толкова сме по-уязвими, добавя Тодорова.

„Представяме версия от себе си, която ни се иска да бъдем, която ни пази от нещо. А в крайна сметка нашите мечти, слабости и страхове също са част от нашия образ“.

Най-често такъв тип поведение се формира в детството и е свързано с травматично преживяване. Примерът "момчетата не плачат" е много добър. Възпитавани сме, че не можем да бъдем слаби, че не трябва да се ядосваме.

„Формирането на маските е свързано с желанието ни да бъдем приети, хвалени, харесвани, да бъдем обичани и да получаваме внимание. Създали сме ги, когато това не се е случвало, когато сме имали нужда и продължаваме да ги слагаме като възрастни, защото ни е страх, че ще се случи отново с хората, които са значими за нас в момента“.

Какво ни подтиква? Подтиква ни страхът. Страхът от самота, от отхвърляне и от загуба. Не е страхът от близост, а страхът, че близостта е болезнена. Страхът, че това, което сме няма да бъде одобрено. Или че това, което искаме, ще ни бъде отказано обяснява Камелия.

„Когато имаме травматични, или болезнени преживявания, свързани с взаимодействието със значими хора, това се превръща в комплекс, който се събужда в определени моменти и ни кара да се защитим слагайки определена маска“.

Как да свалим маската? Като изследваме какво ни кара да я слагаме както в конкретната ситуация, така и кога се е формирала като защитен механизъм. Това ще ни помогне да разграничаваме настоящите ситуации от миналото и да усещаме сигурност в себе си. Нека да започнем да изследваме себе си с хора и в среда, в която се чувстваме защитени.