Емоционалната незрялост

Според специалиста по емоционална интелигентност Десислава Дамянова, основател на Академия за емоционална интелигентност, емоционалната незрялост е зародишът на всички проблеми  

Емоционалната интелигентност означава да разбираме емоциите си, причините, които ги пораждат, както и да сме в състояние да ги владеем до степен, която ни позволява да мислим, да решаваме и да действаме спокойно, трезво и мъдро. 

Тази способност еволюира в умението да разчитаме и чуждите емоции, да разбираме какво ги причинява и да помогнем на другите да се освободят от емоционалните смущения. До състояние, познато като емпатия. Но няма как да стигнем до това разбиране, ако преди това не преодолеем емоционалната незрялост:

"Незрелите са със спряно развитие в детството. Не се еманципират от собствените си чувства. Те са егоцентрични в комуникацията с най-близките си. Слагат маски, защото имат нужда от одобрение. В емоционален стрес не могат да мислят за другия, действат първосигнално. Като спорите с тях, не чуват вашите доводи.

Винаги оправдават поведението си, като прехвърлят отговорност. Могат да са свръхемоционални, свръхамбициозни, пасивни, отхвърлящи. Може да има комбинация, но винаги има водещ стил. С подобен човек не можеш да имаш емоционална близост.

Основна причина е да се игнорират чувствата на детето. Заглушава се "вътрешния аз" и се заучава "ролеви аз". Емоционално незрелите родители могат да обгрижат физическите, но не и емоционалните нужди. Натрупаната болка се превръща в комплекс за малоценност.

Те не осъзнават тази неспособност да общуват с близките си. Според тях, те са оценявани за това, което правят, а не за начина, по който се държат. Чувстват се нападнати. Първата стъпка е да се осъзнае ролята. Те са способни да се научат на когнитивна емпатия. Реалистично е младите да се учат да бъдат родители. Зрелите могат да не приемат нещата лично, да имаш честна комуникация, да се извиняваш, да положиш усилия в емоционален, не в битов аспект."