Родителските провали

Ако си родител, трудно е никога да не усещаш чувството за провал. Повече по темата с редовната ни рубрика "Ние, родителите":

Лутате се между гнева и вината? Съчетаването на много роли понякога ни води до провал след провал. Насоки от Милена Манова:  

"Родителството е грандиозна роля. То доминира цялото ни време. За повечето жени е реализация.

Усещането за провал е усещане за собствена стойност. Каквото и да правите, рано или късно, детето ще ви упрекне. Няма нищо лошо от грешката. 

Най-голямата е да критикуваме детето. Моделът не работи. Друга подобна, е отрицателното усещане. Любовта не трябва да се съизмерва с постиженията на децата. Сравняването с другите деца, също е негативен модел.

Провалът е субективно усещане, дефинираме го ние самите. Родителите свръхреагират и след това се чувстват ужасно. Гневът е базова емоция. Зад родителския гняв стоят липсите на уважение и неглижирането. Можем да контролираме реактивността си.

Вината е чувство, в нея има устойчивост. В нея има социален компонент, появява се между втората и четвъртата година. Тя е свързана с действие, с изпълнение. Има здравословна вина - да не излизаш от социалните параметри. Другата е токсичната вина. Това е сигурният начин да си загубите времето. Изходът е поемането на отговорност.

Бунтът на децата е в борбата им за независимост. Родителят не трябва да забравя, че все пак е човек. Не би трябвало да има много упрек, но да се извини на детето помага, особено, когато го прави с конкретика, а не свързано с личността на детето. Да крещиш на пръв поглед има позитиви, властта над детето е привлекателна.

Гневните действия не вършат работа. Добре е да си измисли стратегия да не се развика. Това рядко се случва. Импулсивността се овладява трудно."

"