Около 30% от хората имат свръхреактивна и свръхчувствителна нервна система. Те сякаш няма филтър и попиват чуждите чувства, емоции, проблеми. Често стават „гъба“ за всички стимули, които подава външният свят. В резултат на това са изтощени, страдат от социален махмурлук или са постоянно напрегнати и хиперактивни, защото не могат да се справят с онова, което пускат да влезе в тях.
Ако емпатията е ключово човешко умение да съпреживеем с близкия ни човек както положителните, така и отрицателните емоции и проблеми и после да се отделим, то при свръхчувствителните и свръхемпатични хора умението за отдръпване е блокирано и те лесно стават жертва на хора, които използват енергията и ресурсите им.
Поставянето на граници е съществено умение за всеки човек, независимо от неговия характер или нервна система, подчерта пред Радио София психотерапевтът Кремена Станилова. Това умение се формира между първата и третата година на детето. Тогава радарите ни се включват.
Специалистът обясни, че с течение на времето при някои хора границите прекалено се отварят, а други се затварят – стават като къща без прозорци и без врати. И в двата случая в основата е някакъв страх.
„Много хора смятат, че емпатията е умението да се слееш с другия. По-скоро това е да можеш да кажеш: Чувствам те, съпреживявам с теб. Какво мога да ти помогна… Но аз не съм теб, не съм вътре в теб.
От толкова много стресови стимули и разделяния в обществото мнозина вече загубиха умението да вчувстват. От друга страна сливането с чуждо страдание може да навреди на човек – той да изгуби представа за собствените си потребности“, отбеляза Станилова.
По думите ѝ чувствителността ни помага да се усещаме част от дадена общност, но свръхчувствителността може да е пагубна.
Емоциите са енергии в движение. Изразявайки ги, се свързваме с другите хора.
Когато не приемаме нашата уязвимост, можем да станем затворници на собствените си емоции.
С Кремена Станилова разговаря Диана Костова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност