Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кохезията – ключова за Европа повече от всякога

Снимка: European Commission

Под мотото за възстановяване и устояване в моменти на криза „Re-cover. Re-built. Re-connect” в Брюксел започна Осмият форум по въпросите на сближаването – мащабно събитие на най-високо ниво, което се повежда на всеки три години и залага бъдещето на кохезионната политика, която (както каза в своето обръщение при откриването еврокомисар Елиза Ферейра) е ключова за всички държави в Европа, не само за по-изоставащите – „и това е само един от митовете, които трябва да бъдат развенчани“, добави тя.

Програмата на форума, до голяма степен, е базирана върху Осмия кохезионен доклад, който бе публикуван през февруари, макар и с две години закъснение. Той обхваща всички сфери на живота, с голямо количество данни и сравнителни карти на регионите в Европа. Както става ясно, държавите в ЕС вървят към сближаване, макар и бавно, но неравенствата между отделните региони вътре все още са големи. Затварянето на националните граници по време на пандемията даже е задълбочило някои от тях. 

Индексът, по който се измерва съотношението между регионите е БВП на глава от населението и тук напредъкът се дължи най-вече на повишаването му в най-бедните за ЕС държави и на задържането на нивата в по-богатите (и даже понижаването в някои региони на Южна и Югозападна Европа). 

До 2023 г. се очаква намаляване на разликите между най-бедните и най-богатите региони с още 3,5 процента, което според всички не е достатъчно. В отговор на икономическата и социалната криза е нараснал дела на публичните инвестиции и в по-слабо развитите страни ЕС кохезионните фондове са съставлявали 52% от тях (срещу 32% в предния програмен период). 

Специално на форума бе представена и новата платформа Kohesio Open Pojects (https://kohesio.ec.europa.eu/), в която всеки може да разбере кои са проектите в даден град или район, които се изпълняват с подкрепата на кохезионни средства.

В доклада се отбелязва реактивността в отговор на кризата с Covid-19 с инструменти като CRII и 50.6 милиарда по линия на ReactEU.  Именно тази адаптивност на кохезионните политики в Европа следва да е запази и задълбочи и за в бъдеще. Защото все по-ясно осъзнаваме, че всички сме в една лодка в едни непредвидими времена – това беше подчертано и от двамата еврокомисари, които откриха форума (Елиза Ферейра – кохезия и реформи и Николас Шмид – работни места и социални права) и от председателите на Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите. 

Трите основни посоки за дебат през първия ден на форума бяха:
-Европа близо до гражданите
-Smarter Europe – стратегии за умни специализации
-Една по-социална и включваща еднакво всички Европа

Но, разбира се, войната в Украйна и помощта за посрещането, интегрирането (в училища, на работния пазар, в обществото и в общността) на бежанците (които в Европа са 3 милиона) беше първа и определяща на всеки от панелите. 

Надписът #StandwithUkraine е навсякъде, не просто като лозунг, а в същността на формирането на бъдещите политики, с идеята, че солидарността е в сърцето на сближаването. Възможностите на бързо пренасочване на средства, според нуждите на настоящия ден и възникнала криза (независимо дали говорим за пандемия, война или икономическа такава) са задължителен елемент от бъдещето на кохезионната политика. 

Специална дискусия имаше и за а/симетричността при посрещането на тези кризи. Винаги има региони, които са по-засегнати от други (при пандемията това бяха тези, които разчитат основно на туризма като преход, при войната и бежанците – пограничните с Украйна региони) и това трябва своевременно да дава отражение при разпределянето на средствата за сближаване.

Бъдещето на кохезионните политики е в подпомагане на процесите на двата прехода – зелен и дигитален, защото стана ясно, че дигиталната трансформация върви с различна скорост в различните региони, а дигиталните умения са поредната сфера, в която неравенствата са сериозни – според кохезионния доклад достъп до висококачествен интернет имат всеки 2-ма от 3-ма жители на градовете и едва 1 от 6 в селските райони. 

Затова бъдещите инвестиции ще бъдат в развиването и разширяването на мрежата с високоскоростен интернет и развиване/надграждане на дигиталните знания и като цяло в дигиталната трансформация (особено по линия Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд Плюс). 

Достъпът до работни места (особено в селските райони) следва да бъде равен (което в момента далеч не е така, не само в България) в селските и отдалечените региони, а възможностите за развитие на бизнеса в същите тези региони трябва сериозно да бъде подпомогната. Но всичко това трябва да се случва с идеята не просто да се раздават средства там, където има нужда, а да се създават възможности за устойчив икономически растеж. Друг сериозен дял от разпределението на кохезионните фондове ще бъде в посока „зелен транспорт“.

Друга ключова дума е опростяването – на разписването на самите програми и на пътищата за кандидатстване, както и необходимата синергия със средствата, които се разпределят по Next Generation EU. 





Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: European Commission и Лили Големинова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милен Митев, Цветанка Йотина, Нина-Никол Хамилтън и Роб Мъни

Да разказваме за себе си

Днес Радиокафе се излъчва от Несебър.  БНР е медиен партньор на четвъртото издание на престижните летни награди за бизнес и туризъм .  Снощи бяха отличени най-забележителните личности и брандове на престижна церемония на яхта. Какви са предизвикателствата пред обществената медия БНР, ще разберем от нейния генерален директор Милен Митев :..

публикувано на 03.08.25 в 10:20
ул.

Софийски разкази - Радиоразходка по ул."Гурко"

Ул."Гурко" е мястото на днешната ни радиоразходка: Тя е една от първите урегулирани улици и носи името на този, чиито войски влизат в София в началото на 1878. Какво е била преди това сградата на СГХГ и какво е имало преди на това място, известно сега като ул."Гурко" 1? Къде са били първите сгради на БНБ и на Народното събрание? Какво е имало на..

публикувано на 02.08.25 в 16:00
Н. Образописов

Историята оживява - Никола Образописов, четка първа

Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Поради своята колоритност и бунтарство си извоюва прозвището "Консулата". Творчеството му е много разнообразно, не само иконография и стенописи, разнородна личност. В 2019 успяхме да заснемем документален филм за..

публикувано на 02.08.25 в 15:00

Любимец 13 и адресите на любовта му

Първата любов на Карамитев се поболява от раздялата им край Женския пазар Апостол и Маргарита Дупаринова се женят на сцената на Народния театър, живеят на „Оборище“ 21А Безброй са жените, въздишали по магнетичния чар на Апостол Карамитев. Още толкова са се чудели как този изключително красив актьор остава верен на талантливата си, но далеч не..

публикувано на 02.08.25 в 14:00

Чувствах се като дете в сладкарница

Преди почти десет години Марин Трошанов плени почитателите на мрачните загадки и ужасите с първия си самостоятелен роман „ЛАМЯ“ ЕООД“. Обновената „ЛАМЯ“ ЕООД“ съдържа актуализираните три части на историята, както и непубликувания до този момент разказ в същата вселена – „Нощем горите живеят“. Ето го и авторът: "Историята ми е изключително важно,..

публикувано на 02.08.25 в 11:00
Димитър Ганев

Кинематография в игра

Заглавието, което ще разтърси цялата развлекателна индустрия. Не, не е нов филм на Marvel… А Grand Theft Auto VI – играта, която още преди да е излязла, вече чупи рекорди. С нас е Димитър Ганев , журналист и гласът на за кратко просъществувалия сайт games.bg: "Реално нашата идея да направим видеоигрите с глас на български, но към 2008 нещата бяха..

публикувано на 02.08.25 в 10:01

Преоткриваме градските пространства

Платформата Кинематограф се завръща с тяхното лятно кино за четвърта поредна година. Tо изгрява след залез, когато настъпва вечерната прохлада, което превръща откритите локации в чудесно място за релакс и хубаво късо кино – интервю с Юлиян Спасов : "В джаза сме, настроението е на макс. Програмата е почти 100% българско кино, просто не устояхме...

публикувано на 02.08.25 в 09:52