Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кохезията – ключова за Европа повече от всякога

Снимка: European Commission

Под мотото за възстановяване и устояване в моменти на криза „Re-cover. Re-built. Re-connect” в Брюксел започна Осмият форум по въпросите на сближаването – мащабно събитие на най-високо ниво, което се повежда на всеки три години и залага бъдещето на кохезионната политика, която (както каза в своето обръщение при откриването еврокомисар Елиза Ферейра) е ключова за всички държави в Европа, не само за по-изоставащите – „и това е само един от митовете, които трябва да бъдат развенчани“, добави тя.

Програмата на форума, до голяма степен, е базирана върху Осмия кохезионен доклад, който бе публикуван през февруари, макар и с две години закъснение. Той обхваща всички сфери на живота, с голямо количество данни и сравнителни карти на регионите в Европа. Както става ясно, държавите в ЕС вървят към сближаване, макар и бавно, но неравенствата между отделните региони вътре все още са големи. Затварянето на националните граници по време на пандемията даже е задълбочило някои от тях. 

Индексът, по който се измерва съотношението между регионите е БВП на глава от населението и тук напредъкът се дължи най-вече на повишаването му в най-бедните за ЕС държави и на задържането на нивата в по-богатите (и даже понижаването в някои региони на Южна и Югозападна Европа). 

До 2023 г. се очаква намаляване на разликите между най-бедните и най-богатите региони с още 3,5 процента, което според всички не е достатъчно. В отговор на икономическата и социалната криза е нараснал дела на публичните инвестиции и в по-слабо развитите страни ЕС кохезионните фондове са съставлявали 52% от тях (срещу 32% в предния програмен период). 

Специално на форума бе представена и новата платформа Kohesio Open Pojects (https://kohesio.ec.europa.eu/), в която всеки може да разбере кои са проектите в даден град или район, които се изпълняват с подкрепата на кохезионни средства.

В доклада се отбелязва реактивността в отговор на кризата с Covid-19 с инструменти като CRII и 50.6 милиарда по линия на ReactEU.  Именно тази адаптивност на кохезионните политики в Европа следва да е запази и задълбочи и за в бъдеще. Защото все по-ясно осъзнаваме, че всички сме в една лодка в едни непредвидими времена – това беше подчертано и от двамата еврокомисари, които откриха форума (Елиза Ферейра – кохезия и реформи и Николас Шмид – работни места и социални права) и от председателите на Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите. 

Трите основни посоки за дебат през първия ден на форума бяха:
-Европа близо до гражданите
-Smarter Europe – стратегии за умни специализации
-Една по-социална и включваща еднакво всички Европа

Но, разбира се, войната в Украйна и помощта за посрещането, интегрирането (в училища, на работния пазар, в обществото и в общността) на бежанците (които в Европа са 3 милиона) беше първа и определяща на всеки от панелите. 

Надписът #StandwithUkraine е навсякъде, не просто като лозунг, а в същността на формирането на бъдещите политики, с идеята, че солидарността е в сърцето на сближаването. Възможностите на бързо пренасочване на средства, според нуждите на настоящия ден и възникнала криза (независимо дали говорим за пандемия, война или икономическа такава) са задължителен елемент от бъдещето на кохезионната политика. 

Специална дискусия имаше и за а/симетричността при посрещането на тези кризи. Винаги има региони, които са по-засегнати от други (при пандемията това бяха тези, които разчитат основно на туризма като преход, при войната и бежанците – пограничните с Украйна региони) и това трябва своевременно да дава отражение при разпределянето на средствата за сближаване.

Бъдещето на кохезионните политики е в подпомагане на процесите на двата прехода – зелен и дигитален, защото стана ясно, че дигиталната трансформация върви с различна скорост в различните региони, а дигиталните умения са поредната сфера, в която неравенствата са сериозни – според кохезионния доклад достъп до висококачествен интернет имат всеки 2-ма от 3-ма жители на градовете и едва 1 от 6 в селските райони. 

Затова бъдещите инвестиции ще бъдат в развиването и разширяването на мрежата с високоскоростен интернет и развиване/надграждане на дигиталните знания и като цяло в дигиталната трансформация (особено по линия Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд Плюс). 

Достъпът до работни места (особено в селските райони) следва да бъде равен (което в момента далеч не е така, не само в България) в селските и отдалечените региони, а възможностите за развитие на бизнеса в същите тези региони трябва сериозно да бъде подпомогната. Но всичко това трябва да се случва с идеята не просто да се раздават средства там, където има нужда, а да се създават възможности за устойчив икономически растеж. Друг сериозен дял от разпределението на кохезионните фондове ще бъде в посока „зелен транспорт“.

Друга ключова дума е опростяването – на разписването на самите програми и на пътищата за кандидатстване, както и необходимата синергия със средствата, които се разпределят по Next Generation EU. 





Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: European Commission и Лили Големинова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евгени Серафимов

Как един учител на годината променя града

Продължаваме кюстендилските си срещи с Евгени Серафимов, автор на концепцията за нетрадиционната коледна елха, предизвикала оживени дискусии в града: "Кюстендилци са много ревниви към града си, разбират от красивото. Елхата бе композиционен център, площадът като че ли порастна. Получи се европейски площад. Самоцелното оригиналничене не е моят път...

публикувано на 05.01.25 в 12:06

Красота, комфорт и радост от живота

Тромпетистът Михаил Йосифов за връзката си с Осоговската планина: "Музикалната ми пиеса "Отново в джаза" е като ефект на пеперудата. Мишо написа музиката на спектакъла, това е за мен проекта на годината. В един разговор за джаз музиката на бенда ме помете като вълна. Представих си какво ще е за публиката, ако успея да го прехвърля на театрална сцена...

публикувано на 05.01.25 в 11:22
Кюстендил

Кюстендил: ски, слънце, медицински туризъм

Първото неделно "Радиокафе" за годината гостува на Кюстендил, а пръв в него гостува самият кмет, г-н Огнян Атанасов: "Смело се заявихме като културната столица на Западна България. Културата е основен двигател в един град да има добър живот. Работим и за местното население, и за туристическия интерес. Съхраняваме и представяме традицията, но сме с..

публикувано на 05.01.25 в 10:39
професор Панка Пелишек

Историята оживява - професор Панка Пелишек и нейната пианистична школа

Изключителна клавирна педагожка - личност, родена да дарява знание. Виртуозна пианистка, която впечатлява с талант, техника и отношение. Прави го със замах, както в родината си, така и из цяла Европа.  Тя се казва професор Панка Пелишек. С разказ за нейния 90-годишен път откриваме поредицата “Историята оживява” за Новата 2025-а година: Слушаме..

публикувано на 04.01.25 в 16:00
пивоварна Братя Прошек

Софийски разкази - Братя Прошек

Имало ли е примитивни пивоварници в София преди фабриката на братя Прошек? По колко бурета дневно се е пило в София? Кои поети и писатели са били сред посетителите на "Дълбок зимник" и какво е свързвало кръчмата с пивоварната? Освен отговори на тези основни въпроси, напомняме и другите дела на двамата братя и кой от тях е бил личен приятел на Левски -..

публикувано на 04.01.25 в 15:00
Фестивал „Сурва“

Маскарадността е жива традиция

Фестивалът „Сурва“ гостува в Борисовата градина на 5 януари. Подробностите от  заместник-кмета на община Перник Стефан Кръстев и Борис Радев: "Очакваме да доставим голяма радост с шест от най-награждаваните групи на "Сурва Перник". Те са от област Перник, три са от община "Перник", като две от групите са носители на най-голямата награда "Златната..

публикувано на 04.01.25 в 11:42

Необходимият художник

СВОБОДНА ЗОНА - Гледна точка , изложба,организирана с благодарност към проф. Иван Кирков. Представя ни я Валентин Щинков: "За 4-5 поредна година организираме това събитие за човека-явление в българската действителност. Няма нещо в сферата на изкуствата, с която да не се е занимавал. Филип Зидаров го нарича "необходимият художник" - дава сили на..

публикувано на 04.01.25 в 11:04