Повече по темата пред Радио София говори д-р Александър Симидчиев, народен представител от Коалиция Демократична България Обединение (от гражданската квота на „Да, България!“).
"Ние въведохме днес в парламентарна зала и преди малко приключи гласуването на първо четене на Закона за изменение на Закона за здравето, в който се предвижда още по-прецизно детайлизиране на това, какво здравният министър може да изпълнява в такива моменти, когато трябва да провежда противоепидемични мерки на територията на държавата", каза д-р Симидчиев.
По думите му, 1 април не бележи края на епидемията, имайки предвид ситуацията в други европейски държави и каза, че: "Около нас навсякъде инфекцията се активира и реактивира наново".
Той изтъкна разликите между нас и останалите държави, че при тях има значително количество новозаразени, но здравните им системи са абсолютно съхранени и каза:
"Най-ниско ваксинираната от тях със 76% е съседна Гърция. Докато ние с 30% ваксинирани, ако се получи подобно реактивиране на инфекцията на нашата територия, това ще значи отново болниците да бъдат претоварени, отново лекарите да имат нескончаеми дежурства, отново да имаме повишена смъртност, просто защото, като общност не сме подготвени. Имунната система на голяма част от нашето общество не е подготвена да се срещне отново с нов вариант на този вирус".
Той каза още, че:
"Светът приема противоепидемични мерки и ги спазва в значителна степен. У нас дори да има такива мерки ги спазваме спорадично, ако въобще ги спазваме. Тоест, опитваме се да хитруваме по отношение на вируса".
Относно това, дали новия щам Омикрон е по-заразен, но за сметка на това се преболедува по-леко, д-р Симидчиев каза, че при налагане на мерки, като маски вирусът трябва да може да оцелява и неговата адаптивна еволюционна стратегия е той да стане по-заразен и поясни:
"Тоест, трансмисивността, или леснотата на заразяване еволюционно се бута в посока той да бъде все по и по-заразен. Друг еволюционен императив той няма. Тоест, дали ще бъде по-леко или по-тежко е в рамките на случайността".
По темата се включи и проф. Пенка Петрова, микробиолог и молекулярен микробиолог, професор, доктор на науките и директор на Института по микробиология „Стефан Ангелов“, при БАН, от 2020 г.
"Ние вече две години живеем с мерки, донякъде на цялото общество това му омръзна. И затова, голямо облекчение е отпадането на мерките и аз приветствам това решение на здравното министерство", каза проф. Петрова.
Тя допълни, че от друга страна ние сме рекордьори по ниска степен на ваксиниране на населението, което е продиктувано от факта, че скептицизмът към политическата система се е прехвърлил и върху учените и научните факти.
"Може би нямаше и много активна ваксинационна кампания. Ние предпочетохме да дадем 36 хиляди жертви, отколкото да се ваксинираме", допълни проф. Петрова.
Тя каза още, че със сигурност няма да успеем да ликвидираме пандемията така, както успешно са го направили западноевропейските страни. Проф. Петрова призова хората да използват този спокоен период за да се ваксинират, за да си осигурят спокойна есен и зима.
"Моето честно мнение е, че маските на закрито няма нужда да продължават да се носят, тъй като все-пак сме непрекъснато в контакт с хора, и след като така е решило здравното министерство има резон", добави проф. Петрова.
Още подробности можете да чуете в звуковия файл.
Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..
Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..
С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..
София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..
Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..
Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..
Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..