Светът пропусна предупредителните червени лампички, които можеха да ни накарат да вземем мерки и да не се стигне до войната в Украйна. Още през 2008 г. Путин заяви, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа грешка. Влизането на руските военни части в Грузия беше началото на голяма инвазия, с която Путин иска да постави бившите съветски републики под влиянието на Москва. Крим през 2014 г. го потвърди.
Това коментира пред Радио София проф. Михаил Станчев.
Той е завеждащ катедра по нова и най-нова история в Историческия факултет на Харковския национален университет „Василий Каразин“. Прeди броени дни избяга от войната в Украйна и потърси убежище в своята прародина - България.
Пред студенти и преподаватели от департамент „Политически науки“ на Нов български университет (НБУ) той разказа от първо лице за военните действия в Харков и Украйна, за пътя си до България с една раница на гърба.
Според проф. Станчев, ако Путин беше успял със светкавично завземане на Киев, след това е щял „да се закрепи по бреговете на Днепър, включвайки и Николаевска и Одеска област с цел присъединяването и на Приднестровието. И нямаше да спрат, под въпрос щеше да бъде Молдова.
Путин ще продължава, докато не го спрат.“
Сред факторите, които объркват плановете на Русия, е недостигът на ресурси. Воденето на преговори дава тактическа възможност за време, в което да се прегрупират или предислоцират военни части.
Втори фактор – Путин има техника, но войниците не искат да воюват, някои се предават.
„Бях скептичен по отношение на санкциите, но финансовата система на Русия се срути.
Членството в ЕС осигурява сигурност – икономическа и политическа. И да иска, Украйна не може да влезе в НАТО толкова лесно и бързо. Колкото до възобновяване на ядрената програма на Украйна – това няма да позволи нито САЩ, нито НАТО, нито Русия, отбеляза още проф. Станчев.
Той подчерта, че в ХХI век такова поведение е недопустимо и Русия трябва да се почувства строго изолирана, да разбере, че никой не иска да има работа с нея.
„Може би Украйна ще бъде началото на новата история на ХХI век, която ще преобърне целия свят във връзка с руската агресия“, подчерта проф. Станчев.
Също така той разказа, че от 28 март всички висши училища в Украйна, които могат, са възобновили учебния процес онлайн. В момента неговите студенти се включват от различни страни – най-много са в Полша, но има и в Чехи, Германия, Унгария, Турция. Негови аспиранти са дошли в България – да продължат изследователската си дейност.
Чуйте целия разговор.
Проф. Михаил Станчев в роден в Казахстан през 1953 г. в семейство на бесарабски българи, интернирани по сталинско време. Завършва Историческия факултет на Харковския държавен университет. През 1982 г. защитава малък докторат, специализира в Софийския университет (1988/1989 г.) От 1991 г. е завеждащ международен отдел на кметството в Харков. Временно управляващ и съветник в Посолството на Украйна в България (1998-2001). Началник отдел за Югоизточна Европа в МВнР на Украйна (2001–2002) и началник Дирекция "Международна дейност и европейска интеграция" в Харковската областна администрация. От 2012 г. завежда катедра по нова и най-нова история в историческия факултет на Харковския национален университет "В.Н. Каразин". Има 15 монографии и над 200 научни труда по българистика. Проф. Михаил Станчев е основател и почетен председател на българското дружество „Марин Дринов“ в Харковския университет и основател и научен ръководител на Център за българистични и балканистични изследвания.
Издателството на НБУ планира да публикува за първи път на българския пазар книгата на проф. Михаил Станчев и руския историк Юрий Фелщински – „Третата световна война: Битката за Украйна“.
На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Отдава се почит на християнските добродетели - вяра, надежда и любов. Името София означава премъдрост Божия. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла благочестива жена, християнка София, която и има три дъщери, които носели..
През днешния ден заради преминаващ през страната студен атмосферен фронт, облачността ще е по-често значителна. Минималните температури ще бъдат между 11° и 16°, в София - около 13°. От северозапад на югоизток на места ще превали, като повече по количество ще са валежите в североизточните и планинските райони, където е възможно и да прегърми,..
Във вторник темите от деня в дискусионното предаване "Форум" коментира Теодор Славев, политолог, старши анализатор в Институт за правни инициативи. Заедно с водещия Лъчезар Христов, темите, които дискутираха днес, бяха: приемането на Закона за бюджета и финансовото състояние на държавата на фона на преминаването към еврото; повишаване на..
Над 60 лектори и хиляди участници ще събере на 17 и 18 септември на две локации тазгодишното издание на “Кошер 2025“. Всяка година форумът е пресечна точка между бизнеса, предприемачите, професионалистите в различни сфери и амбициозните млади хора, устремени към личностно и кариерно развитие, търсещи своя ментор, избиращи своя път.Инициативата е на..
Европейската седмица на мобилността e ежегодна инициатива на Европейската комисия за устойчива градска мобилност. Тя приканва европейските градове да посветят поне една седмица на устойчивата мобилност. Провежда се всяка година в периода 16-22 септември и е насочена основно към това да насърчи европейските общини да въвеждат и подпомагат устойчивия..
Без становище за промяна на подробния устройствен план остава зелената площ в близост до блокове 15 и 16 в район “Красно село“. На днешното заседание на общинския експертен съвет по устройство на територията в Направление “Архитектура и градоустройство“ на Столичната община, точката от дневния ред бе отложена за разглеждане. Жителите до въпросното..
Повече от 5 години след като урбанистът Здравко Петров издаде "пътеводител в историята и архитектурата на София, преди броени дни специалистът зарадва любознателните читатели и почитателите на миналото и градската култура с ново свое издание – "Още исторически маршрути: София" . В него той възстановява паметта на българската столица от..