Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отбелязваме Международния ден на ромите

Снимка: Радио София

Международният ден на ромите е обявен по време на първия Световен конгрес на ромите (8-12 април 1971 г.) в Лондон, Великобритания, на който са приети и ромското знаме и ромският химн. В България се отбелязва от 1991 г.
 

По темата пред Радио София говори Росен Богомилов, зам. директор на 106 ОУ „Григорий Цамблак“. Той сподели, че освен Ден на ромите, 8 април е и ден за почит на ромите жертви през Втората световна война, тъй като тогава повече от половин милион роми са били избити.

Израснал в добра семейна среда и имал щастливо детство, Богомилов сподели, че родителите му са били много мотивирани, като са успели да пренесат мотивацията си върху него. „Очакванията на моите родители, очакванията на моите учители очакванията на моите университетски преподаватели, всъщност са основополагащите да съм това днес“, каза той.

Относно разделителната линия, която дели ромите на образовани и необразовани, Богомилов поясни:

„На нашите плещи, на ромите, които сме решили да покажем, че можем да дадем нещо на света, че сме давали нещо на света, лежи отговорността да привлечем и останалите. За съжаление обаче, политиките години наред, повече от 30 години са политики на зависимости. И там е голямата борба“.

По думите му, именно лицемерието и желанието да държиш някой в зависимост е в основата на несъстоялата се ромска интеграция. Той допълни, че в годините на прехода са се наляли милиарди левове в този процес, който е неслучил се и за него няма потърсена нито една отговорност.

„Ако отидем в малките населени места ще видим, че този процес се случва по естествен начин. И малките населени места, предимно в Северозападна България, изумяващо в най-бедният регион на страната, този процес се случва“, каза Богомилов и добави, че там броят на завършилите висше образование роми е най-голям.


„В малките населени места този процес се случва естествено, защото хората живеят заедно. Хората учат в едно училище и те са свикнали да бъдат заедно. Докато има разделителна линия, този процес няма да се случи. А в големия град тази разделителна линия съществува“, заяви Богомилов.

По думите му, тези гета са раковото образувание на развитието на ромската общност и обясни, че те са проблем, както на общността, така и на национално ниво, но са и инструмент на политическата класа.

„Гетоизираните общества са проблем на социалната система на цялата държава. Защото това е един ресурс, който не се използва“, каза той и допълни, че трябва да се променят посланията и те трябва да се чуват от всички. Освен това Богомилов сподели, че думата „циганин“ е обидна, понеже носи негативен характер и поясни:

„Това е понятие, което е залепено, то не е на общността и в ромския няма такава дума. Това е термин, който носи негативен характер“. Освен това той каза, че в годините, през които е бил класен ръководител никога не е бил свидетел на напрежение между децата, основано на етническа принадлежност.

„Ние празнувахме заедно, ние живеехме заедно и може би това направи този клас толкова силен. Ние имахме наше собствено мото, наше лого, имахме наша песен. За три години ние сме посетили редица театрални постановки, редица музеи, пътували сме, празнували сме празници извън рамките на училищната сграда. Тези малки неща сплотяват“, сподели Богомилов.

Той заяви, че:

„Възрожденската мисия на учителя е не да влезе и да изговори това, което трябва да изговори по учебната програма. Възрожденската мисия на учителя е да научи децата да мечтаят и да вярват в себе си“.  

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36