Влад Нанка е роден през 1979 г. в Букурещ. Завършва Фотография и Кино в Националния университет за изкуство в Букурещ. Стефка Цанева се занимава с кураторска и образователна дейност в сферата на съвременното изкуство. Завършила е Скандинавистика и медийни науки в университета "Хумболт", Берлин и сравнително изкуствознание в НБУ, София.
Изложбата носи името „Карта на света, както той го вижда", с размишление върху въпроса на кого принадлежи бъдещето.
"Това е моята втора изложба, в която аз работя върху идеята за реколозинирането на различни планети. Първата изложба беше наречена "Сувенири от Земята", която се концентрираше върху това какво е важно да съберем с нас като сувенири от тази планета. За първи път тогава излязох с позицията, че декоративното изкуство е може би по-важно от изящното", каза в студиото на Радио София Влад Нанка. Заедно с него гостува и Радостин Седевчев – един от ръководителите на проекта "Суперпозиции" 2.
Нанка добави, че в „Карта на света, както той го вижда" трябва да си представим един различен свят.
"И този свят ще бъде различен, защото ще бъде воден от жени. Идеята ми е, че не е задължително това ново начало да се случи на нова планета, то би могло да стане и тук на Земята", каза авторът на изложбата.
Когато подготвя изложбата си, Нанка преоткрива две авторки, останали в периферията на историята на изкуството и архитектурата в България и Румъния - Величка Белиева и Хенриета Далавранча-Гибори.
Величка Белиева е автор на скулптурата пред Националния стадион "Васил Левски" на жена с баскетболна топка. Нанка я преобразява, като добавя в ръката на жената не топка, а планета.
Хенриета Далавранча-Гибори е работила в Балчик.
"Взимам отделни елементи от архитектурата и ги поставям в друг контекст. В случая това са малки, мащабни моделчета - малки фигури, които представляват човешкия мащаб в архитектурните рисунки", каза Влад Нанка.
Изложбата може да бъде видяна до край на месец май.
Подробности можете да чуете в звуковия файл
Ева Перчемлиева - Тъканова, позната и от "Цинга Манга Фънк", и като преподавател по оперно пеене, записва поредица песни от български композитори: "Винаги съм имала интерес към авангарда. Иван Спасов е не просто композитор и диригент, той е един от тях, с особен поглед над света. Много съжалявам, че не съм го познавала лично. На 7 ноември ще..
Христо Йоцов за "Зодиак" - албум, който тази вечер, 3 ноември ще бъде представен на живо в София лайв клуб: "Генезисът на проекта се крие в документалиста Марио Кръстев. По време на КОВИД той е прочел всички книги на Харуки Мураками и му е благодарен, че го е върнал във времето. В края на миналата година ми се обади и ми каза, че иска да правя музика,..
Владимир Пасев, президент на Интеракт-клуб към Немската гимназия и Добромир Добринов - ротарианец за благотворителна проява , организирана от учениците: "Организацията е на 3 етажа - до 18 г., интеракт, до 35 г. - ротаракт и след 35 г. - ротарианци. Най-голямата ни кауза е полиомиелитът - почти сме го убили, само в две страни по света има останало."..
Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..
Александър Шпатов, председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..
Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..
Емблематичното чудовище „Франкенщайн“ на Мери Шели оживява в ново издание. Представя ни го Емил Минчев – писател и преводач: „Беше огромно предизвикателство, езикът преди 200 години е доста различен. Франкенщайн въвежда два нови жанра – научната фантастика и хоръра. Да не забравяме, че Мери Шели като го е писала, е била само на 19! За да..
Облачно