По река Кунай през джунглите на Тайланд и Бирма

"Всъщност река с такава име... няма на автентичните карти на Тайланд и Бирма. То е измислено от американците. На местните карти я наричат Хве Яй (голям поток), която води началото си от планината Тенасерим и се влива в Маеклон.

Водач ни е живеещият вече 26 години в страната израелец Мацко Арел, който въпреки че е женен за тайландка и имат три деца, по закон, не може да получи местно гражданство.

От Банкок се отправяме на джип към границата между Бирма и Тайланд. В началото пресичаме обработена земя. Минаваме край оризища, кокосови и бананови плантации, малки селища с едноетажни жилища. Много от тях са покрити със нанизани на пръчки бананови листа. Дори там, където отглеждат скъпото тиково дърво, цялата продукция - мебели, корпуси на яхти, дори предмети от листата и къси клони, са за продан. Тиковите фабрики са кралски. Там всеки местен младеж може да учи безплатно резбарство, срещу задължението да работи 20 години по специалността. Хората, с които се срещаме, са крайно бедни, въпреки, че всичко е евтино.

Пътят ни е през джунглата, по реката. Първият ни „хотел“ са колиби на брега на реката. До тях има и топъл извор и гейзер с гореща вода, където поставяме сурови яйца в кошничка от листа. След 5 минути те са сваряват във водата от гейзера. Удоволствие е да се топнеш в реката, а след това в топлия басейни край извора. За европеец е трудно да свикне с влажното и топло време. Попадаме на тайландската Нова година или празникът на водата. Към реката върви шествие с фенери и статуя на Буда , която периодически обливат с вода, с накъсани в нея листенца от рози и други дъхави цветя.

Продължаваме на бамбукови салове. Купуваме чувалче с храна за слонове, които се разхождат край бреговете. От скоро има закон за „пенсиониране на слоновете“. Те са изпълнявали всякаква селскостопанска или дърводобивна работа, а сега се разхождат край брега и са атракция за нас, които от саловете им подаваме банани, парчета цвекло, захарна тръстика и др. вкусотии от чувалчето. Те с достойнство поемат подаръка с хобота си и го поднасят към устата си. Не слоновете, а маймуните са агресивни. Опитват да отмъкнат каквото успеят от чувалчето ни.

Към каскадата водопади води коларски път. Долу е част от резерват и национален парк. Нагоре пътеката се стеснява, а в скалите са изсечени стъпала. Лиани служат като парапети. Водопадът „Белият слон“ е най-високият от водопадите и е с ледена вода. Стигам върха, но скалата не прилича на слон, а само струята на главния водопад е като хобот, а водата страничните - малки бивни. От там има изглед към джунглата и реката. Изминали сме поне стотина километра по нея. Зад нас е плаващият хотел върху салове, който прилича на дракон".

Още подробности можете да чуете в звуковия файл