С девет стотни се е повишила средната оценка за грижата на държавата за български деца в сравнение с 2021 година и сега тя е 3,18.
Това показва 11-ото издание на мониторинговия доклад "Бележник 2022", изготвен от експерти на Националната мрежа на децата (НМД).
"Може разликата да е много скъпа за държавата, но на практиката е в рамките на статистическата грешка. Оценката винаги е около "Среден". През 2018-а е била най-ниска – 2,88", коментира пред Радио София Ванина Кирова – директор "Политики за децата" в НМД.
Състоянието и отражението на държавните политики по отношение на децата се оценява в 9 области:
То все още не се разпознава нито като тяхно право, нито като инструмент за подобряване на политиките за деца. Решенията, които влияят пряко на живота им по време на пандемията, са вземани без допитване до тяхното мнение, което води до чувство за разочарование и омаловажаване от възрастните.
Политическата криза през 2021 г. не позволи развиването на никакви последователни политики за изкореняване на детската бедност и социалното изключване. Националната стратегия за детето не беше приета, но стана част от коалиционното споразумение на правителството в края на годината. Крачка в тази посока трябва да бъде реформата във всички сфери, ангажирани с детското благосъстояние.
Деинституционализацията продължава с бавни темпове. Не бяха закрити последните 4 големи дома от стар тип, продължават системните проблеми, свързани с приемната грижа и осиновяването. Има спешна необходимост от изработване на цялостна визия за семейна политика и подкрепа на децата и родителите.
Липсва единна система за регистриране на случаи на насилие над деца. Все още няма достатъчно на брой и достъпни услуги за пострадали деца. В същото време случаите на насилие срещу и между деца нарастват прогресивно и стават все по-публично тиражирани. Има остра нужда от спазване на етичните кодекси и поведение на медиите.
Очаква се в кратък срок да бъдат направени необходимите постъпления за отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и приемане на ново законодателство в областта на детското правосъдие.
Майчиното и детското здраве се адресират твърде повърхностно и частично, не съществуват достатъчно на брой и широкодостъпни подкрепящи услуги, което би предотвратило редица от проблемите на детското здраве и развитие. Съществуват огромни регионални и етнически диспропорции, които предпоставят неблагоприятна житейска перспектива за много деца. Кадровата политика по отношение на всички специалисти, работещи в сферата на ранното детство, практически липсва.
Липсва отделна педиатрична стратегия, която да обхваща всичките аспекти на детското здраве. Здравните услуги за редки и хронични заболявания са силно централизирани в столицата и големите градове. И през 2021 г. не беше изготвен цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, на който да се базира и заданието за изграждане на Национална педиатрична болница.
Пандемията задълбочи неравенствата в достъпа и качеството на образованието. През 2021 г. в разрез с всички препоръки на световните и европейските здравни организации, българските ученици отново прекараха огромна част от учебното си време в дистанционно обучение - мотивацията, чувството за принадлежност и ефективността на научаването спаднаха още повече както за учениците, така и за учителите.
Липсва цялостна политика за развиване на детския спорт и детските спортни клубове от най-ранна възраст, а заедно с това и подходящи условия за спорт и игри на открито и закрито, особено в малките населени места и центровете на големите градове. Културата и изкуството все още не се използват като инструменти за постигане на учебни цели.
По време на представяне на данните от мониторинговия доклад "Бележник 2022" в края на април са присъствали народни представители, председателят на Столичния общински съвет, експерти от МТСП, МОН, Държавна агенция за закрила на децата, Главна дирекция "Национална полиция" и други.
"България е с най-висок дял на детска бедност. Около 440 000 деца до 18 години са застрашени или живеят в риск от бедност и социално изключване. Кризите показаха колко е неподготвена държавата да защити най-уязвимите – децата", подчерта още Ванина Кирова.С нея разговаря Гергана Пейкова.
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..
В последния ден от седмицата темите от деня в предаването "Форум“ коментира Емил Джасим - учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в обществото ни, който заедно с водещия Лъчезар Христов, обсъди следните теми: Трети ден без кворум в Парламента; Началото на политическия сезон на фона на разнородни протести; Срещата на..