Вълчитрънското златно съкровище гостува на Националния исторически музей до есента

публикувано на 04.05.22 в 13:03

Снимка: fb/Национален исторически музей

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Гергана Пейкова с Михаил Ваклинов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Вълчитрънското златно съкровище гостува на Националния исторически музей до есента. Експозицията може да бъде видяна в новото пространство на НИМ. То представя тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епоха.

Златното съкровище от Вълчитрън е намерено случайно през 1924 г. при обработка на земята. Състои се от 13 предмета - седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд, с общо тегло 12.4 кг.

Тъй като откривателите на съкровището се усъмнили, че то е от злато, отрязват парчета от някои от капаците, за да ги занесат в Плевен за проверка на материала. След като плевенски златар потвърждава, че предметите са златни, той е информирал и Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. златното съкровище е занесено там, но отрязаните парчета от него така и не са открити.

„Това гостуване на Вълчитрънското съкровище в Националния исторически музей е благодарение на сътрудничеството ни с Националния археологически институт с музей към БАН. Вълчитрънското златно съкровище е датирано в периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.), каза в студиото на Радио София Михаил Ваклинов – директор „Комуникации“ в НИМ.

По думите му, доказано е, че самото злато е добито не от рудници, а е речно.

Подробности можете да чуете в звуковия файл

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!