Повече подробности по темата пред Радио София разказа Антоанета Василева, експерт от Национален център за безопасен интернет. По думите и, центърът вече 16 г. се издържа от програми и различни проекти. Преди над 10 г. ЕК е създала програма "Безопасен интернет", но тъй като тя е изисквала 50% съфинансиране, такова е било търсено през други проекти.
"За разлика от други държави, които съфинансират на държавно ниво всичките си центрове за безопасен интернет, България през годините не успя да припознае тази политика за закрила на децата през онлайн проблемите и рисковете", коментира Василева. Тя добави, че трябва да има хоризонтална стратегическа политика, която да не се сменя със всяко правителство и зад която да стои финансиране.
Василева сподели, че сигналите се увеличават с началото на учебната година, като с ковид кризата рязко са скочили и добави, че те се препращат към сектор "Киберпрестъпления", както и към "Интерпол". За 2020 г. е имало близо 19 хил. сигнала за онлайн посегателства срещу деца, като за сравнение през 2019 те са били 9 хил. Тя допълни, че много родители също подават сигнали, а много от децата се притесняват, че има проблем, дълго крият и имат нужда от анонимност за да потърсят помощ. Освен това отбеляза, че се провеждат обучения както на деца, така и на учители.
Василева посъветва родителите да обръщат внимание на поведението на своите деца, както и да упражняват контрол върху сърфирането им в мрежата, вкл. и това да разпознават фалшивите профили.
"Силно се надяваме да получим бърза реакция от служебното правителство, защото за нас е важно центъра да продължи да работи заради безопасността на децата. Истината е, че средствата, които са ни необходими са много малко. За да оцелеем до края на годината ни трябват между 60 и 70 хил. лв. Дългосрочно минималната издръжка на центъра за една година е 200 хил. лв.", отбеляза Василева.
Тя допълни, че едно такова финансиране би дало устойчивост, над която може да се надгражда не само с проекти и дейности, но и с човешки ресурс, тъй като в момента екипът е само от 7-8 души.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..