Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радомира Михова и Ефтим Чакъров – за музиката и силата на гласа

Снимка: Радио София

Радомира Михова и Ефтим Чакъров са част от културната организация „Студио РЕ“. И двамата са добре познати - тя е журналист и създател на лаборатория „Успешния глас“, а той композитор, носител на много награди, включително за детски песни. В предаването „Радиокафе“ те споделиха какво ще допринесе въвеждането на музикални квоти и колко е важно да използваме гласи си правилно.

Квотите в музиката не смятам, че ще решат проблема, заради който се налагат, каза Ефтим Чакъров.

„Смятам, че все пак е стъпка в правилната посока, макар не всички да са съгласни, защото по една или друга причина, това е повод музикалният редактор да посегне към дискове, които досега не са звучали. Колко от тази музика, т. нар. задължителна, ще си струва усилието и ще бъде наистина принос за комфорта на слушателите? Най-малкото ще бъдат пускани заглавия и изпълнители, които досега не са звучали. Може би, това е единственият плюс, който виждам“, обясни Чакъров.

По думите му, в Румъния казусът е решен като всички правила се следва много стриктно.

„Таксата за издаване на компакт диск е много висока. Изпълнения пред общини, площади и мегдани се следват много стриктно. Тези отчисления водят до такава причинно-следствена връзка, че авторите получават в такъв обем възнаграждения за своите усилия, че правят все повече и все по-качествена музика“, добави Ефтим Чакъров.

Радомира Михова работи основно с гласа на човека. Внушенията, които могат да се направят с него, са основната сила на журналистката.

„Все по-популярна става темата за гласа и за говоренето. Гласът, да кажем, че е метафора на това, което ние имаме като природна даденост, можем да го развиваме, да изчистваме недостатъците. Все повече хора към се обръщат, които искат да изчистят диалектните форми. Работя и с деца, с група психолози правим методика за преодоляване на запъването. Спектърът е много голям, от малки до големи, известни, по-неизвестни, политици. При всички личи това желание личностно да израснат през гласа, начина на говорене и как ти ще можеш да убедиш събеседника си, да си успешен в комуникацията. Това се изгражда“, каза Радомира Михова.

По думите й, е много важно как говорят политиците, тъй като когато те задават не добър тон в говоренето си, влияят на формирането и на нашата реч.

„В Исландия това са го решили като още от малки поставят децата в много интересна игрова ситуация. В детската градина, всяка седмица имат дежурен синоптик, защото времето е тема номер 1 в Исландия. Всяка седмица едно дете подготвя прогнозата за времето, а останалите го слушат, одобряват, съпричастни са и го подкрепят в тази публична изява. Там от малки децата се формират в една група за съпричастност и подкрепа. Това на нас много ни липсва – уважението, търпимостта, разбирането и добрият тон. Те категорично са нарушени“, добави Михова.

По думите й, именно поведението към другите, през гласа и уважителния тон, са изключително важни за обществото ни.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Полина Начева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36