Стараем се да не правим Дисниленд

В деня на Античната култура, първият ни гост е Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей - Велико Търново, който ни развежда из Никополис ад Иструм, най-добре проученият у нас римски град:

"Вече 40 години работя на този обект. Няма друго селище, нито по-ранно, нито по-съсно, което да е нарушило останките от античността. Посетителите ни се връщат 18 века назад. Основан е през Втори век, решили сме, че датата на основаването му е 18 септември. Ориентировката при полагането на основния камък е по слънцето. Това се случва на две дати, но сме избрали 18 септември, когато е роден император Траян.

През средните векове градът е бил забравен и чак Феликс Каниц успява да намери надпис на камък, който установява мястото му. Градът е сред плодородните земи на р.Росица, където е било възможно да се събират данъци. Стратегическото му значение също не е било малко. До IV в е бил много добре благоустроен, имало е монетарница, негови монети са намирани и в Африка, и в Западната Римска империя.

Днес нещата не са като преди 30-40 години, когато имахме финансиране. От 1985 имахме три съвместни проекта с Британската академия. Темповете сега спаднаха, но се стараем да не се прекъсва процеса. Допроучва се последното ъгълче във форумния комплекс - документираме и се стараем да експонираме и малкото, което можем да извадим от земята.

Интересна е мерителната маса с гладиаторски мотиви. Борбите на гладиаторите са били по-скоро шоу. Имало е и много религиозни култове. 

Отворени сме от 9 до 16, ако ноември е с добри условия, продължаваме, ако не - затваряме го до 1 април. В Музея преди КОВИД приемахме до 500 хиляди посетители годишно, сега доближаваме тази цифра."

Следващият ни гост е Методи Бисерков, директор на Регионалния исторически музей Петрич, който ни води из Хераклея Синтика:

"Първите археологически разкопки започват в 1959, те са кратки и не дават отговор кой е античния град. Едва през 2002 след откриването на един каменен надпис стана ясно, че това е Хераклея Синтика. От 2007 насам работи екип от Националния археологически музей, начело с д-р Вагалински. Запазени са и структури от елинистическата епоха - от IV век пр.Хр. до V в. сл.Хр. Гражданската базилика е единствената запазена в този си вид в България. Запазени са и обществени сгради, форумът - впечатляващо съоръжение, по-голям от сегашния пплощад в гр.Петрич.

Автентичният вид отличава Хераклея Синтика, може да се види така, както е преди 2000 години. Ние сме в един комплекс в Рупите с минералния извор и храма на Ванга. Отворено е през светлата част на деня, всички дни на седмицата."

Доц.д-р. Людмил Вагалински от НАИМ, ръководител на разкопките добавя важни щрихи:

"На кръстопътно място сме. Шанс е, че този град е на териоторията на България. Той е изграден в една тракийска среда. Градът се споменава в древните извори. Започнахме проучването в 2007. Община Петрич бе спечелила проект за трансгранично сътрудничество. Има силен интерес и предстои да се консервира. Музеят в Петрич е в нова сграда и трябва да се види. Там са най-добрите находки от Хераклея Синтика. На терен също е интересно, запазени са стените на Съдебната палата, 4-4,5 м високи. Самият площад е с портици и паднали капители, добре са съхранени. 

Стараем се да не правим Дисниленд, няма бутафорни доизграждания, не бива да подценяваме хората. Работим въпреки постоянния бич на иманярството. Правим силна реклама с платформата ни за археология.

Хераклея се развива успешно за дълъг период от време до разрушаването му от двете силни земетресения. Тесалоника е основан малко по-късно от Хераклея. Хераклея се адаптира бързо към новата римска власт и става притегателен център за много хора. Има много добра икономическа среда. В него са живели хора от Картаген (дн.Тунис) и Милет (дн.Турция). Хераклейци са се ползвали със специални привилегии, от тях е имало членове на преторианската гвардия.

Пълководец на Адриан също се е подвизавал там. Мястото му е стратегическо, контролират се пътните артерии по Струма, свързващи Егейско море с Балканите. Разкопките на Акропола му са доста щадящи, но открихме, че групи население там са живяли още 100 години, преди да бъдат изтребени от хазарите.

В текст от Втори век се разбира, че населението е предало смисъла на името векове по-късно. Мисля, че "градът на македонските царе в България" е добър слоган за обекта."