"Свиренето, пеенето, всички видове изкуства развиват не само въображението, не само фината моторика, не само знанието и любопитството към света, те правят по-широко скроен малкия човек, а от него се очаква да стане голям", сподели Мишкова.
След завършване на педагогическото си образование тя е започнала да работи с деца в читалището в Разлог, обучавайки ги на български народни танци.
"Разлог е едно гнездо на традиции. Там каквото и да се прави е благодатно, защото то може да вирее там, корените са още живи. Все още в разложките села може да се намери зрънцето "автентичен изказ на българския народ". Това, което не трябва да изпускаме е да бродим по селата, да палим искриците и всички хора, които не подозират, че покрай тях има бисери да ги събират, да ги записват, да ги качват на сцена. Да могат да ги оползотворяват", отбеляза Мишкова.
Будителството, по думите й е борба, защото удобството и комфортът не са създадени за човек, който иска да направи нещо повече от регламентираното в системата.
"Будителството винаги е безсребърно. То иска да направи нещо, защото проектира напред във времето неща, които трябва да се случат. Те трябва да са добри и трябва да са български. Ако имам заслуга да съм накарала да обичат България дори едно, две, пет деца, да осъзнаят, че песните са български, че танците, които играят са наследени от техните предци, то си струва. Това е моята мисия", сподели тя.
Мишкова подчерта, че усилията и труда трябва да бъдат подкрепяни и децата трябва да бъдат приучени към тях, както и към съсредоточаване към неща, които не са само забавления.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..