4
Темата днес ни е "Иновации и дигитализация в земеделието", мястото на изнесеното студио - Стопански факултет на СУ. Първият ни гост, Светлана Боянова е основател на Агрохъб. Какво се крие зад това?
"За повечето хора цифровизация, иновации и земеделие не вървят заедно. Но не и за мен. Храната е ключова. Този, който я произвежда, има ли нужда от цифрови технология? Запалих се през 2017, исках да направя нещо ясно разбираемо. Идеята бе да започнат АйТи хората със земеделците. В 2019 учредихме хъба като юридическо лице. Когато си част от европейска мрежа на хъбовете, възможностите стават двойни. Бяхме единствени в сектор "Земеделие", само 4 от 17 бяха избрани, ние бяхме единият.
Идеята е три вида организации да се срещат - мястото е и виртуално, и физическо. Едните са носителите на иновация - като Аграрния университет и други, следващите са АйТи и накрая са земеделските производители - потребители на технологиите. Те да поставят проблеми, които да се решават от АйТи. Не да се показват технологични решения, които изглеждат много красиво. Проблемът в сектора е работната ръка. Роботиката би била добър помощник при беритбите.
Официалното начало е на 1 ноември. Координатор е Институт за агростратегии и иновации. Имаме ключови партньори. Всяка услуга, която земеделците ще получат, за тях ще е безплатна. Включително обучения на фермери по цифрови умения, както и да ги насочим към достъп за финансиране при въвеждане на цифрови технологии. Същото важи и за стартъпите в АйТи технология. Ключово ни е доверието."
Васил Василев представлява "Технологика". "От 1990 работим, в момента с над 100 айтита. Имаме разработени системи в различни сектори и министерства. Интегрираме сателитни снимки в софтуерни решения. В хъба се включват широк спектър от компании. Можем реално да направим нещо полезно за фермерите в България."
Светлана Боянова продължава: "От втората година ще можем да предлагаме нашите услуги, инфраструктурата ще е в Пловдив, но ще продължим и с други компании, например в сферата на дроновете. Ще имаме национално покритие. Хъбът е за малки, средни, големи, био и конвенционални производители. Парите, които получаваме се трансформират в услуги. Нуждите са различни като обем, не като характер. Иска ми се да включим повече животновъдния сектор. Ако се справим добре в първите 3 години, може да бъдем продължени за още 4. Заложили сме и услуга Digital assessment и ще видим как напредват компаниите."
Продължаваме с Васил Василев:
"Всичко започна от картографирането с различни източници на информация. Сателитни снимки има още преди 50-60 г., но в последно време с "Коперникус" доста се вдигна нивото, използват се за прецизно земеделие. Парцелите се разделят на мрежа от 10 на 10 метра и можем да прецизираме къде да се тори и полива повече или по-малко, така се намалява натореността, но резултатите са същите. В последните години има и успешни фирми за това в България. Ние трябва да направим интуитивен софтуер, който потребителят да ползва без айти образование. Комбинира се с метереологични данни. Предлаганите решения от изкуствения интелект са за взимането на решение от страна на фермера.
Термините са "прецизно земеделие", "умно земеделие", "машинно обучение", "изкуствен интелект". Информацията трябва да се обработи и потребителят да получи синтеза. Имаме магистърска програма за млади фермери, която да ги превърне в иноватори в сектора. Така съмишлениците и съседите им могат да видят резултатите им. Виждаме как това се развива в Западна Европа и САЩ, сега се комбинират много технологии и добавената стойност е много повишена. Земеделието не е това, което беше преди 50 години."
В деня на представянето на книгата "Литературната журналистика в България" , във "Форум" като коментатор гостува един от авторите в изданието – политологът доц. Иво Инджов . Водещият Лъчезар Христов предложи темите, а доц. Инджов прие и разсъждава по: Блокада на парламента и кратки сблъсъци с полицията. Хиляди протестираха срещу Бюджет..
Актуалната ситуация във ВиК сектора; приоритетите за следващия бизнес план на "Софийска вода", планираните инвестиции с акцент върху развитието на проекта за мини ВЕЦ-ове в столицата и как въвеждането на еврото в България ще се отрази на клиентите – тези теми бяха дискутирани в годишната среща разговор с мениджмънта на компанията...
"Нашите деца, нашата отговорност: (не)поправимото в очакване на работещи решения." Под този наслов фондация "Лъчезар Цоцорков" представи данни от национално представително проучване за нагласите на българите към насилието над и сред децата . Целта на инициативата е провеждане на дългосрочна информационна кампания, посветена на преодоляването..
На 1 декември Академията за мода ще връчи годишните си награди "Златна игла", с които отличава най-добрите български дизайнери и модни творци, както и най-добрите постижения на световни имена в лайфстайла и модния бизнес. “Естествено, че вълненията (за гала вечерта) продължават. Те няма да спрат и след като мине кулминацията по награждаването, тъй..
За втори път Столичният общински съвет (СОС) отхвърли предложената от кмета Васил Терзиев нова структура на общинската администрация. Макар да бяха направени изменения в първоначално изготвения вариант, сегашният отново не получи нужното одобрение както в комисии, така и на днешното заседание на общинските съветници. Кметът Терзиев..
Над 700 рекламни карета и страници от вестници и списания, както и киноплакати, са представени в изложбата "Кинореклама в България 1920–1940", която беше открита на 26 ноември в Дома на киното в София. Разнообразните подходи, чрез които разпространителите, собствениците на кина и продуцентите от периода популяризират филмите си и привличат публика в..
Фондация "П.У.Л.С." се включва с активности по време на 16-те Световни дни срещу насилието, основано на пола, които се провеждат между 25 ноември и 10 декември, както и към глобалната кампания на ООН за спиране на дигиталното насилие над всички жени и момичета. Тазгодишната кампания е насочена към дигиталното насилие. “Това е форма, която в..