Темата днес ни е "Иновации и дигитализация в земеделието", мястото на изнесеното студио - Стопански факултет на СУ. Първият ни гост, Светлана Боянова е основател на Агрохъб. Какво се крие зад това?
"За повечето хора цифровизация, иновации и земеделие не вървят заедно. Но не и за мен. Храната е ключова. Този, който я произвежда, има ли нужда от цифрови технология? Запалих се през 2017, исках да направя нещо ясно разбираемо. Идеята бе да започнат АйТи хората със земеделците. В 2019 учредихме хъба като юридическо лице. Когато си част от европейска мрежа на хъбовете, възможностите стават двойни. Бяхме единствени в сектор "Земеделие", само 4 от 17 бяха избрани, ние бяхме единият.
Идеята е три вида организации да се срещат - мястото е и виртуално, и физическо. Едните са носителите на иновация - като Аграрния университет и други, следващите са АйТи и накрая са земеделските производители - потребители на технологиите. Те да поставят проблеми, които да се решават от АйТи. Не да се показват технологични решения, които изглеждат много красиво. Проблемът в сектора е работната ръка. Роботиката би била добър помощник при беритбите.
Официалното начало е на 1 ноември. Координатор е Институт за агростратегии и иновации. Имаме ключови партньори. Всяка услуга, която земеделците ще получат, за тях ще е безплатна. Включително обучения на фермери по цифрови умения, както и да ги насочим към достъп за финансиране при въвеждане на цифрови технологии. Същото важи и за стартъпите в АйТи технология. Ключово ни е доверието."
Васил Василев представлява "Технологика". "От 1990 работим, в момента с над 100 айтита. Имаме разработени системи в различни сектори и министерства. Интегрираме сателитни снимки в софтуерни решения. В хъба се включват широк спектър от компании. Можем реално да направим нещо полезно за фермерите в България."
Светлана Боянова продължава: "От втората година ще можем да предлагаме нашите услуги, инфраструктурата ще е в Пловдив, но ще продължим и с други компании, например в сферата на дроновете. Ще имаме национално покритие. Хъбът е за малки, средни, големи, био и конвенционални производители. Парите, които получаваме се трансформират в услуги. Нуждите са различни като обем, не като характер. Иска ми се да включим повече животновъдния сектор. Ако се справим добре в първите 3 години, може да бъдем продължени за още 4. Заложили сме и услуга Digital assessment и ще видим как напредват компаниите."
Продължаваме с Васил Василев:
"Всичко започна от картографирането с различни източници на информация. Сателитни снимки има още преди 50-60 г., но в последно време с "Коперникус" доста се вдигна нивото, използват се за прецизно земеделие. Парцелите се разделят на мрежа от 10 на 10 метра и можем да прецизираме къде да се тори и полива повече или по-малко, така се намалява натореността, но резултатите са същите. В последните години има и успешни фирми за това в България. Ние трябва да направим интуитивен софтуер, който потребителят да ползва без айти образование. Комбинира се с метереологични данни. Предлаганите решения от изкуствения интелект са за взимането на решение от страна на фермера.
Термините са "прецизно земеделие", "умно земеделие", "машинно обучение", "изкуствен интелект". Информацията трябва да се обработи и потребителят да получи синтеза. Имаме магистърска програма за млади фермери, която да ги превърне в иноватори в сектора. Така съмишлениците и съседите им могат да видят резултатите им. Виждаме как това се развива в Западна Европа и САЩ, сега се комбинират много технологии и добавената стойност е много повишена. Земеделието не е това, което беше преди 50 години."
За да не се отказваме бързо от планираното за започващата година, е важно да си поставим не само голямата цел, но и по-малките задачи, стъпките, които да ни доведат до нея. Това коментира пред БНР-Радио София Михаела Ангелова, психолог и семеен терапевт . "Слонът се яде на малки хапки" Иначе голямата цел може да ни уплаши,..
Равносметките, анализите и класациите за отминалата 2024 г. продължават във всички сфери. От платформата "Как се пише" за четвърта година ще проведат кампания и анкета, за да се видят кои - според българите, са думите на отминаващите 12 месеца. Началото е в понеделник, 6 януари, а две седмици по-късно – на 20 януари, ще бъдат обявени..
Подкастите станаха едни от най-предпочитаните медии за добиване на знания, за коментари, за дебати, за забавление. Те обаче имат стоя предистория и предпоставки за появата и развитието. В първото десетилетие на ХХI век много модерни станаха блоговете . Преди бума на социалните мрежи те бяха трибуна за споделяне на мнения, творчество и..
Светла, успешна и осъзната 2025 година , пожела пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. И подчерта, че осъзнаването преминава през знанието, опитността, мъдростта, но и през емоционална интелигентност и емпатията. Тя коментира, че напоследък в обществото се поощрява..
Бюро “Творческа Европа” е финансовият инструмент на Европейската комисия, който подкрепя организации и професионалисти в областта на културния сектор . Бюрото има две направления - култура и медия . “Почти седем или осем са вече сферите, които подкрепя Бюро “Творческа Европа”-Култура. До момента имаме няколко активни програми . Една от..
Творчеството се използва в тесен смисъл на “ създаване на изкуство ”. Когато се спомене думата, хората си представят художници, писатели, музиканти . Когато аз говоря за творчество и творческо мислене, използвам думата като синоним на креативно и креативност . Това каза в предаването "Радиокафе" Виктор Минчев - копирайтър, създател на..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН вече близо месец показва изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44 елемента на нематериално културно наследство. “В България от 2008 г. насам се изгражда тази национално..