Темата днес ни е "Иновации и дигитализация в земеделието", мястото на изнесеното студио - Стопански факултет на СУ. Първият ни гост, Светлана Боянова е основател на Агрохъб. Какво се крие зад това?
"За повечето хора цифровизация, иновации и земеделие не вървят заедно. Но не и за мен. Храната е ключова. Този, който я произвежда, има ли нужда от цифрови технология? Запалих се през 2017, исках да направя нещо ясно разбираемо. Идеята бе да започнат АйТи хората със земеделците. В 2019 учредихме хъба като юридическо лице. Когато си част от европейска мрежа на хъбовете, възможностите стават двойни. Бяхме единствени в сектор "Земеделие", само 4 от 17 бяха избрани, ние бяхме единият.
Идеята е три вида организации да се срещат - мястото е и виртуално, и физическо. Едните са носителите на иновация - като Аграрния университет и други, следващите са АйТи и накрая са земеделските производители - потребители на технологиите. Те да поставят проблеми, които да се решават от АйТи. Не да се показват технологични решения, които изглеждат много красиво. Проблемът в сектора е работната ръка. Роботиката би била добър помощник при беритбите.
Официалното начало е на 1 ноември. Координатор е Институт за агростратегии и иновации. Имаме ключови партньори. Всяка услуга, която земеделците ще получат, за тях ще е безплатна. Включително обучения на фермери по цифрови умения, както и да ги насочим към достъп за финансиране при въвеждане на цифрови технологии. Същото важи и за стартъпите в АйТи технология. Ключово ни е доверието."
Васил Василев представлява "Технологика". "От 1990 работим, в момента с над 100 айтита. Имаме разработени системи в различни сектори и министерства. Интегрираме сателитни снимки в софтуерни решения. В хъба се включват широк спектър от компании. Можем реално да направим нещо полезно за фермерите в България."
Светлана Боянова продължава: "От втората година ще можем да предлагаме нашите услуги, инфраструктурата ще е в Пловдив, но ще продължим и с други компании, например в сферата на дроновете. Ще имаме национално покритие. Хъбът е за малки, средни, големи, био и конвенционални производители. Парите, които получаваме се трансформират в услуги. Нуждите са различни като обем, не като характер. Иска ми се да включим повече животновъдния сектор. Ако се справим добре в първите 3 години, може да бъдем продължени за още 4. Заложили сме и услуга Digital assessment и ще видим как напредват компаниите."
Продължаваме с Васил Василев:
"Всичко започна от картографирането с различни източници на информация. Сателитни снимки има още преди 50-60 г., но в последно време с "Коперникус" доста се вдигна нивото, използват се за прецизно земеделие. Парцелите се разделят на мрежа от 10 на 10 метра и можем да прецизираме къде да се тори и полива повече или по-малко, така се намалява натореността, но резултатите са същите. В последните години има и успешни фирми за това в България. Ние трябва да направим интуитивен софтуер, който потребителят да ползва без айти образование. Комбинира се с метереологични данни. Предлаганите решения от изкуствения интелект са за взимането на решение от страна на фермера.
Термините са "прецизно земеделие", "умно земеделие", "машинно обучение", "изкуствен интелект". Информацията трябва да се обработи и потребителят да получи синтеза. Имаме магистърска програма за млади фермери, която да ги превърне в иноватори в сектора. Така съмишлениците и съседите им могат да видят резултатите им. Виждаме как това се развива в Западна Европа и САЩ, сега се комбинират много технологии и добавената стойност е много повишена. Земеделието не е това, което беше преди 50 години."
Отново фокусираме вниманието си върху децата в риск. България е с най-високи показатели сред страните в Европейския съюз относно децата, които живеят в риск от бедност у нас. Разговаряме с представители на Семеен център “Яко детство“, където използват хибриден модел на работа, за да помогнат на тези деца. Как реално този подход допринася..
Блок 58 в Студентски град е една от многото сгради в столичния район "Студентски“, в която се помещават общежития. В последните години многоетажната сграда претърпя ремонти дейности, благодарение на които помещенията придобиха модерен облик. Конфликт на интереси обаче предизвика въпроса: "Кой е редно да обитава общежитията във вход А на блок..
Читалището е типично българска обществена инициатива с учебно-просветителски функции, която има световно културно значение. През 2017 г. е вписана в Регистъра на ЮНЕСКО за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство. Първото българско читалище, наречено "Еленка и Кирил Д. Аврамови" е основано 1856 година в град Свищов по..
Стартът на политическия сезон у нас безспорно предвещава високо напрежение, коментира пред Радио София социологът от Алфа Рисърч Павел Вълчев. "По този начин беше дефиниран и от премиера, и от президента. Виждаме много сюжетни линии, по които може да се каже, че има високи нива на политическо напрежение. Доколко това напрежение ще доведе до..
Служителят на Центъра за градска мобилност Иван Алексенко, който след спор за поставена скоба нападна двама мъже в центъра на София, остава окончателно в ареста. Софийският градски съд потвърди мярката му за неотклонение "задържане под стража" по обвинение, че е нанесъл лека телесна повреда на повече от едно лице. В мотивите си..
Радио София ще отпразнува своето пълнолетие на 13 септември (събота). В предаването “Радиокафе“ ни гостува един от най-активните инициатори и автор на идеята за празника, DJ Мартен Роберто, който с много вълнение и настроение заяви: "Това, което предстои на 13 септември, е нещо, което принадлежи на сто процента на целия екип на Радио..
Проект “Зелена седмица в Банкя - заедно за здраве и чиста природа" се реализира в Банкя, от 8 до 14 септември. Той се изпълнява с финансовата подкрепа на Столичната община - Програма “Европа” 2025, от Сдружение “Пътека на желанието” в партньорство със Столичната община - район “Банкя”. За инициативата разказа пред Радио София Катина..