Отговорът на подобни въпроси изисква наличието на дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди, казват те. В предаването „Радиокафе“ доц. Ралица Симеонова-Ганева от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доц. Мартин Иванов от Философския факултет разказаха, че цените отпреди толкова години са инструмент да разберем как са живели нашите баби и дядовци.
„Какво са купували, тъй като сега темата за инфлацията е много популярна, но начинът да бъде пресметнат този индекс, който ние направихме, е да се съберат цени – година по година и да се провери какъв е бюджетът, консумацията, теглата, какъв дял от нашите разходи отиват за храна, облекло, за алкохол и цигари, за транспорт и т.н., да им придадем тези тегла, съобразно нашите бюджети и да достигнем до един извод. В периода, в който има свободна Българска държава, нещата стават много по-лесни“, каза доц. Мартин Иванов.
Така например, те правят изчисления за периода 1750-2020 г., както за номиналните изменения на цените, така и за динамиката на реалните цени на някои ключови стоки.
На тази база те установяват, че за периода 1914-1944 г., цените нарастват с над 46 пъти, от 1944-1989 г., цените нарастват с близо 4 пъти, а за периода 1990-2020 г., цените нарастват с над 3800 пъти.
Доц. Ралица Симеонова-Ганева казва, че конструирането на подобен индекс е дълъг и трудоемък процес. Поради тази причина подобни проучвания са изключително редки в международната научна литература. Затова работят в екип от трима души и експертизата е съчетана от историческа, социологическа, икономическа и статистическа гледна точка.
„Това са много сложни процеси, предизвикателни за измерване, трудно се набавя информация за периода преди Освобождението, има методологични трудности. Ние се фокусирахме върху измерването на инфлацията, на динамиката на цените. Конструирахме единен индекс за всичките тези 250 години, за да можем да сравним цените. Трябваше да вземем предвид и паричните реформи. На практика една цена от 1985 г. не е приложима към съвремието“, обясни доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Тя добави, че през 1985 г., килограм, бял хляб е бил с цена от 0,40 лв., но ако цената му се е била увеличила, следвайки общото повишаване на цените в страната, през 2020 г. е щял да струва 2,40 лв.. Доц. Ганева уточни, че през 2020 г. белият хляб е бил с цена от 1,65 лв. Това отговаря на въпроса дали хлябът е бил по-евтин по време на комунистическия режим в сравнение с предходните и следващите десетилетия. Отговорът, според тях е „не“.
По отношение на дарителството за изследвания период, експертите установяват, че дарението на Евлоги и Христо Георгиеви за Софийския университет в размер на 13 млн. лева през 1911 г., в днешни пари се равнява на 602 млн. лева.
„Очевидно братята Евлоги и Христо Георгиеви са били сред най-богатите хора в Европа, очевидно са били и сред най-големите филантропи…Има много дарители до Втората световна война, като има значение годината на дарението. Дарителите са много на брой, но най-открояващият се е Димитър Ценов, който прави дарението за Свищовското висше икономическо училище. Там дарението е 1 милиард и 700 хил. лева“, каза доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Какво сочат останалите данни от проучването на доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова.
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..
Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си. Доналд Микнеър живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..
Регионален исторически музей- София представя най-новата си дигитална рубрика „ Сградите разказват “. Инициативата е част от проекта „ КЛаДА-БГ “ и включва видео материали , представящи историите на известни и емблематични сгради в центъра на столицата и на хората, които са ги обитавали. В част от видеата може да чуете и видите наследниците на..
Коментатори във "Форум" тази седмица са бившият заместник-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев и адв. Петромир Кънчев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Обобщение на темите от седмицата - Дневният ред в парламента – борбата за регулаторите, сваляне на депутатски имунитети,..
Възможно ли е гласът да бъде оръжие срещу емоционалните блокади? На този въпрос отговарят психологът Михаела Ангелова и психовокалният инструктор Велин Марков. Двамата са семейство, което освен любовта, намира и връзката между психологията и музиката. "Преди три години създадохме нашето първо бебче – "Глас и гняв“, с което помагаме на хората..
Превалявания
Облачно