Защо границата между реалността и виртуалната реалност се размива и до какви промени в ежедневието ни ще доведе това? Българският разработчик на решение за смесена реалност QuarkXR е напът да набере над 1,7 млн. лева от български, румънски и други европейски инвеститори, като първа стъпка от общ рунд 2,9 млн. лева – интервю с Красимир Николов, управител на QuarkXR:
"В момента има различни устройства за виртуална, смесена и добавена реалност. В последната виждаме реалността с добавяне на елементи. В бъдеще технологията ще доведе до събирането им в едно, може би след 5-7 години. Има и в момента добри приложения - като използваме очила с виртуална и камери за реална среда.
Ние сме хоризонтална платформа и искаме да обхванем и трите приложения. В смесена среда има приложения за дизайн, архитектура и строителство, във виртуалната - обучения на пилоти и кадри. За компаниите става въпрос за съкращаване на времето за достигане на новите им продукти до пазара. Това е и по-добър начин хората да се учат на нови професии. Позволяваме на бизнес-приложения да се използват на очила за виртуална реалност. Преди те са били във възможностите само на мощен компютър.
Скъпите технологии стават по-достъпни. Новите технологии идват първо в облака. В България имаме интересни приложения дори в областта на човешките ресурси. Дигитализацията винаги е на дневен план, трябва да използваме най-модерните технологии.
Образованието е един от най-силните сектори на добавената реалност. Всяко нещо, което децата трябва да учат и да е свързано с мускулна памет, е по-добро с виртуална реалност. Да не говорим за телепортирането в друго време в часовете по история например. Историческите забележителности могат да имат дигитален двойник, с който да придобием потапящо преживяване.
Работим с корпоративни клиенти, фокусираме се върху индустриални такива като Bosch, концентрираме се върху производство и дистанционна работа на екипи. Имаме различни сфери на потенциално развитие, най-вече за облачна инфраструктура, бизнес развитие, продажби, маркетинг."
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
На 30 юни 2024 г. (неделя) от 19:30 в "Нов театър“ – НДК, ще се изиграе последното представление за сезона на спектакъла "Архангел Михаил" по текстове на Георги Марков. Това е единствената българска пиеса, печелила първа награда за драматургия на театралния фестивал в Единбург (1974). Тя не е била представяна пред българска публика повече от 30..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...