Николай Генов разказва за виртуалното от древността до днешната метавселена

Основните идеи за понятието за виртуалното от древността до днешната метавселена ще представи Николай Генов тази вечер на специална лекция пред публика в галерия КО-ОП.

• Генов е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. Изследователските му интереси са в областта на научната фантастика, дигиталните медии и видео игри.  

Темата на лекцията е "Виртуалното, реалното и фантастичното".
На нея ще бъдат представени основните идеи от дисертацията на Генов “Виртуалният човек. Опит върху Фантоматиката”.

▲ Николай Генов   Снимка: Ива Стефанова

Събитието е в рамките на изложбата “Предели на възможното. Между виртуалното и реалното” и ще ни покаже допирните точки между теорията и практиката на виртуалното - колко близо са те помежду си и каква е дистанцията на научната фантастика спрямо ежедневието ни. 

Генов ще представи философски аспект на виртуалното, развитието на понятието и ще проследи как се развива в научнофантастичната литература. 

Гостите на събитието ще могат да участват в дискусия за виртуалното и същевременно ще могат да го изпитат, като видят какво е нивото на този тип технология във виртуалния свят. 

Ще бъде представена и книгата на Николай Генов “Виртуалният човек. Опит върху фантоматиката”, публикувана през 2022 година. В нея авторът се опитва да изолира понятието виртуално с речника на Станислав Лем - фантоматично е цялостното поглъщане на човек от една симулация, а според Генов ние изоставаме в това отношение и за да достигнем фантоматичното, това би означавало да загубим човешкото, до някаква степен. Според него човешкото не може да бъде заличено, защото винаги трябва да има един жизнен минимум, а той избира този жизнен минимум да бъде човешкото тяло. 

“За да има потапяне, трябва да има едно тяло, което се потапя. Въпросът е какво ще запазим от човешкото, въвличайки се в тази надпревара с машините?” 

Според Николай Генов научната фантастика много често е спрягана за пророк, но като всяка литература се занимава с възможните светове. За него в това отношение, по-важната функция на научната фантастика е диагностичната. 

“По-важно е да мислим за настоящето докато четем научната фантастика и какво от настоящето можем да проектираме там. Така правят и великите автори на научна фантастика - те проектират настоящето, удължават го. Но по-важния въпрос е какво се случва сега.” 

Входът за лекцията от 18:30 е свободен.

Чуйте повече в разговора с учения.