Живеем ли по-добре от нашите родители?

По думите й настоящето е това, което определя нашето отношение и оценка за миналото, а също така и обществените нагласи и очаквания за бъдещето и живота на следващите поколения. 53% от гражданин на света вярват, че имат живот по-добър от този на своите родители, 23% казват, че техният живот е по-лош и 23 заявяват, че животът им е същият като на родителите им.

"У нас отговорите съвпадат с малко по-унилите настроения като цяло в Европейския континент. Причините за това са много. И демографските характеристики на населението в Европа, които се различават от населението в Азия и Африка, но и продължителната политическа несигурност и нестабилност, конфликта в Украйна, всичко това също влияе", отбеляза Петкова.

Високите доходи, както и образованието също определят дяла на положителни отговори за щастие, отбеляза тя и добави, че текущата политическа ситуация в страната, изходната точка и това, с което се сравняваме също са определящи.

"Това, което е може би характерно за нас е носталгията по миналото, но не само в нашата държава, характерно е и за много други, но при нас, като че ли е по-силна. Всеки си обича младостта, всеки си обича двайсетте години независимо дали ги е прекарал в трудно политическо, солиално и икономическо време, всеки обича тази част от своя живот. Населението у нас е застаряващо, а последните две години за нашата държава бяха политически и икономически трудни, и най-вероятно това се е отразило в отговорите на респондентите", посочи Петкова.

Тя отбеляза, че оценката на настоящето в сравнение с миналото е, че светът е наполовина по-малко обнадежден за оценките си за днешния живот. На ниво държави и региони не богатството е определящо за по-добро бъдеще, дори напротив - най-богатите региони изглеждат по-песимистични, в случая Европа.

"Възрастните поколения са доволни от живота си в сравнение с този на своите родители, но имат негативни очаквания за живота на следващите поколения", каза Петкова.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.