Да пътешестваш с чаша вино в ръка, при това изминавайки част от древния „път на виното“, който е съперничил на „пътя на коприната“, е предизвикателство.
Все още се строи новият корпус на Ариелския университет, където ще бъдат лабораториите и винарската изба. Засега там ни посрещат в бараки.
Търси се какъв е бил вкусът на виното по времето на Цар Давид и на кръстоносците (за които се знае, че докато са вледеели Светите земи, не са пили вода, а само вино).
Задачата не е лека, защото след завладяването на Йерусалимското царство от мамелюците са били изкоренени всички лозя. Наложило се е преди 70 години всичко да започне от нулата.
„Бях лесничей в най-южната част на Израел–там, където пустинята преминава в по-плодородната крайбрежна ивица. Задачата ни беше да издирваме семена и фиданки на дървета и да направим карта на растителността на току-що възстановената еврейска държава– разказва Елиша Мизрахи, който сега е директор в организацията за защита на природата Керен Кайемат Леизраел, един от главните спонсори на проекта. - Много се учудих, когато попаднах на току-що набола малка лозичка. Не влизаше в програмата, но реших да я запазя като я пресадих в резервата. Постепенно намирахме и други лозички. Най-интересното е, че бяха от различни сортове. С изследването се зае, тогава съвсем младия учен Шиби Дрори, днес - професор. Откри, че в намерените от археолозите делви, в които са съхранявали даровете, поднасяни от евреите на жреците в скинията (първообраза на бъдещия Йерусалимски храм), са се съхранили годни за садене семки от грозде. Можело е да се види какви сортове грозде е имало преди близо 3 хиляди години. Има една опасност: освен лозовите зародиши, да са се запазили и вируси и болести по лозята, които вече са изчезнали и няма спомен как да се борят с тях.“
Най-напред проф. Дрори прави справка в световното хранилище на семената, което се намира на брега на Балтийско море. Станало ясно, че над 70 от видовете, нямат аналог по света. Тогава създава технологията със „сурогатното майчинство“ на съвременните лозови семки. Те биват изпразвани от своите ДНК параметри и им се присаждат тези - на намерените древни посестрими. В лабораторни условия се оглеждат нови лозички, с които вече е засадено лозе, недалеч Шило.
Според научния работник Лиран Вайнер съживяването на древни сортове грозде, от семки „спали“ хиляди години или подивели, но запазили се сред природата лозички, не е достатъчно, за възстановяването на виното на библейския цар Давид. Трябва да се издири и технологията по виноделие и да се произведе вино, което хем да отговаря на поднасяното на трапезата на цар Давид, хем да е съобразено със съвременните вкусове.
„Произвеждаме само сухи вина (без каквито и да е добавки на захар или други подобрителни). Засега – само по 300-400 литра от вид. В моята лаборатория това става с помощта на изкуствен интелект, който движи робот. Така се спестява трудът на много хора. Но като казвам „изкуствен интелект“, става въпрос за алгоритъм, който съм вложил в компютър. Да, той може да реагира, например на повишена киселиност, защото към него постъпва информация от сензори в танковете с вино. Машината не е умна, а просто много стриктна. С нея съм сигурен, че няма да има провал заради човешка грешка.“
Вайнеруточни още, че производството на вино е много строг процес. На фермери са раздадени лозички и чрез телефонна програма се ръководи количеството и качеството на поливане, защото всяка грешка в технологията ще се отрази на експеримента.
Кръстоносците са предпочитали да пият само чисто вино и да бъдат леко замаяни или весели, защото водата от изворите(а те не са били много в пустинната земя) е била замърсена. Местните хора са били свикнали с микробите там, но много от рицарите са умирали в страшни мъки от болестите. Затова пировете им са били с местното вино. За щастие, някои от тях подробно описват производство му и това е един от източниците за сегашния проект.
Снимки: Galina Malamant, Facebook/Iskra Dekalo
Повече от 20 екипа извършват текущи ремонти по пътните платна и тротоари в София - фрезоване, почистване и асфалтови дейности върху пътните настилки, както и обновяване на тротоарите, съобщиха от Столичната община. От днес започва ремонт на отделни неравности по основни и локални платна на бул. "Скобелев" в участъка от кръстовището "Петте..
Все по-често през летните месеци се отправяме на почивка и в чужбина. Важно е, когато я предприемаме, да сме организирани и предпазливи, защото винаги нещо може да се обърка. Една от защитите при пътуване извън страната е именно застраховката. Какво представлява и какво включва една такава полица, колко може да ни струва тя, какви са..
България е на 61-во място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост , сочи Световният доклад за дарителството ‘2025 (World Giving Report ‘2025) - представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. У нас Фондация BCause заедно с КАФ е..
Столичният общински съвет (СОС) малко изненадващо одобри доклада, с който се позволява завършването на бул. "Тодор Каблешков" . Той се внася за втори път за гласуване, като ресорната комисия по архитектура даде отрицателно становище по казуса. Според несъгласните със заложените изменения в подробния устройствен план, които ще позволят да се..
"Вещицата Мара и Проклятието на Абоминус" е първият издаден комикс на илюстраторката Цвета Петрова и ни разказва една история за приятелство, приключения, семейство, и какво става, когато нещата се объркат. "Мара всъщност е базирана на моя приятелка, която се казва Мара и даже и визуално наподобява нея. Този герой е създаден преди доста време, преди..
В предаването "Добър вечер, София" гостува младият, драматург и сценарист – Нера Бойкова , която завършва специалност “Кино и телевизия“ в Нов Български университет и вече работи в няколко кино и телевизионни продукции. Нера Бойкова разказа как творческия път който избира я превръща в човек на изкуството, решавайки да се реализира на..
Какво е състоянието на сградния фонд в столицата от гледна точка на безопасността при земетресение, обяснява в БНР- Радио София инж. Георги Кордов . “Считам, че едропанелните жилищни сгради са добри сгради от конструктивна гледна точка. За времето, когато са проектирани и построени, са спазвани абсолютно всички нормативни документи. Мога да кажа дори,..
Разкъсана облачност
Ясно