„В много мои публикации твърдя, че един агресор се отглежда. Ние в продължение на 30 години си отгледахме едни агресивни млади хора и на средна възраст, които в момента проявяват своята агресия безнаказано във всякакви форми“, добави д-р Герев.
Той обясни, че в практиката си е установил, че за да се стигне до крайната форма на агресията - физическата, дълги години минават под формата на вербална агресия. Проблемът, според него е, че обществото е свикнало дотолкова с вербалната агресия, че дори не й обръща внимание.
„Когато това нещо го правят родителите пред техните деца, те възпитават едни бъдещи агресори. Най-вече микросредата е една от основните причини за пораждането, развитието и отглеждането на агресията. Има и много макроикономически и социални фактори, които в повечето случаи не са от толкова съществено значение. Най-важен в случая е човешкият фактор и какво има в неговата глава“, допълни д-р Веселин Герев.
По думите му, хората сме загубили човешкия си облик и сме стигнали до правилата на джунглата.
„Придобихме животински нагони, че който е по-силен, който извади оръжие, правото е на негова страна. Тук и държавата има много голяма вина“, казва психиатърът.
Според него е много важна възрастта на юношеството, тъй като това е период, в който настъпват психологични кризи у подрастващите.
„На първо място имаме криза на авторитета – авторитети вече не са родителите, учителите и хората с опит. Авторитети стават тарторите в училищната среда, които са с асоциално поведение и всеки иска да е към т.нар. банда. Малко или много това налага този модел на поведение“, обясни д-р Герев.
По думите му, вторият основен проблем, който настъпва във възрастта на юношеството, е кризата на приоритетите - училището вече не е приоритет. Той се измества с ходенето по барове, дискотеки и употреба на различни вещества. Затова семейната среда и личният пример са от изключително значение, добави д-р Веселин Герев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..
"Великден в града" – започва великденски базар в Градската градина. Подробностите от Теодора Бреме, организатор: "Постарали сме се нашите посетители да се потопят в празничното настроение. Днес сме подготвили кори с яйца за малките, а утре ще правим венци. Продължаваме до Велики понеделник. Всеки ден има програма с кулинарни изненади и ателиета за..
Историческа възстановка на живи картини от Априлското въстание в Северния парк с доц.д-р инж. Георги Маринов: "За съжаление малко е лошо времето, но това не ни пречи. Участниците са облечени и чакаме общината да реши точния час, чакаме да се посъбере малко публика, правим го за децата. Правим живи картини - първоначално селско ежедневие, нападение..