„В много мои публикации твърдя, че един агресор се отглежда. Ние в продължение на 30 години си отгледахме едни агресивни млади хора и на средна възраст, които в момента проявяват своята агресия безнаказано във всякакви форми“, добави д-р Герев.
Той обясни, че в практиката си е установил, че за да се стигне до крайната форма на агресията - физическата, дълги години минават под формата на вербална агресия. Проблемът, според него е, че обществото е свикнало дотолкова с вербалната агресия, че дори не й обръща внимание.
„Когато това нещо го правят родителите пред техните деца, те възпитават едни бъдещи агресори. Най-вече микросредата е една от основните причини за пораждането, развитието и отглеждането на агресията. Има и много макроикономически и социални фактори, които в повечето случаи не са от толкова съществено значение. Най-важен в случая е човешкият фактор и какво има в неговата глава“, допълни д-р Веселин Герев.
По думите му, хората сме загубили човешкия си облик и сме стигнали до правилата на джунглата.
„Придобихме животински нагони, че който е по-силен, който извади оръжие, правото е на негова страна. Тук и държавата има много голяма вина“, казва психиатърът.
Според него е много важна възрастта на юношеството, тъй като това е период, в който настъпват психологични кризи у подрастващите.
„На първо място имаме криза на авторитета – авторитети вече не са родителите, учителите и хората с опит. Авторитети стават тарторите в училищната среда, които са с асоциално поведение и всеки иска да е към т.нар. банда. Малко или много това налага този модел на поведение“, обясни д-р Герев.
По думите му, вторият основен проблем, който настъпва във възрастта на юношеството, е кризата на приоритетите - училището вече не е приоритет. Той се измества с ходенето по барове, дискотеки и употреба на различни вещества. Затова семейната среда и личният пример са от изключително значение, добави д-р Веселин Герев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
На 1 декември стартира гласуването в кампанията "Решава София", в която граждани могат да подкрепят проекти , предложени от самите тях или от неправителствени, или професионални организации. В рамките на две седмици ще се определят първоначалните предложения, а след това предстои да се гласува и за окончателните. Столичани отново ще могат да..
Такса битови отпадъци е основен елемент в управлението на отпадъците - с нея общините покриват разходите за събиране, транспорт и третиране на твърдите битови отпадъци. В България в момента плащаме на база данъчна оценка на имота, но отдавна се говори за реформа на тази такса и за въвеждането на модела "замърсителят плаща" или още: “плащаш, колкото..
През 2025 г. се навършват 165 години от рождението на Екатерина Каравелова, първата защитничка на женските права в България, учителка, преводачка, писателка. Какво място заема нейната личност в първия Интерактивен музей на “Будителките”, който се намира на площад "Гина Кунчева" в София, разказва Елица Павлович от екипа на Фондация "Будителките",..
Всяка година кампанията "Пиши за права" на "Амнести интернешънъл" обединява хора от цял свят, за да се борят с несправедливостта и да подкрепят хора, чиито права са застрашени. През последните няколко години действията на хора, съпричастни на инициативата, допринесоха за освобождаването активисти по света и възтържествуване на..
Много изследователи определят тази книга като първия научно-фантастичен роман, готически шедьовър и основа за развитието на хора жанра. Колкото и изумително да е за съвременните читатели, неостаряващата книга "Франкенщайн, или новият Прометей" е написана от Мери Шели , когато е била едва на 18 години. Успоредно с поредната и..
"Пак плаче, но този път от щастие" е дебют на режисьора Явор Борисов. Текстът за първи път е преведен на български и поставен на наша сцена. "Сръбска театрална трупа беше гостувала във Враца. Там има фестивал на кратките форми. И всички колеги от врачанския театър бяха останали във възторг от текста. Разказаха ми, аз също се запалих, защото съм..
Разкъсана облачност
Ясно