Изложба, която събира и изследва изкуството от късния социалистически период в България, ще бъде открита на 2 март в Софийската градска художествена галерия (СГХГ).
Озаглавена е „Документи. Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на ХХ век“.
Експозицията представя произведения от 1973 до 1989 г. и изследва характерната за периода тенденция към интерпретация на фотографии и образи от печатни издания в полето на живописната картина. Макар и утвърдена практика, по това време цитирането на снимков материал в живописта не бива да реферира нито към вече отречения социалистически реализъм, нито към съвременните западни течения в изкуството. Българските художници обаче умело лавират на ръба между приемливо и неприемливо. Видно е, че въпреки Желязната завеса, не живеят в информационно затъмнение.
Днес изкуството на тези автори се разкрива пред нас като експериментаторско, смело и адекватно на времето си.
Авторите, подбрани за проекта, са: Текла Алексиева, Георги Божилов, Милко Божков, Тома Върбанов, Мая Горова, Иван Димов, Мария Зафиркова, Васко Иванов, Петьо Маринов, Теофан Сокеров, Елена Сокерова, Сашо Стоицов, Димитър Трайчев, Ванко Урумов, Стефан Янев.
Изложбата е съпътствана от каталог и включва лекционна програма и аудио информационни материали.
Първата от 6-те лекции е на 15 март.
По темата Яно Спиридонова разговаря с куратора Даниела Радева.
Красимир Недялков – известен дизайнер и изпълнител, организатор на наградите за мода, шоу и бизнес: "Наградите са на 10 октомври, винаги се опитвам да правя нещо различно. Ще имам ководещ робот. Интересът е огромен, но пространството е бутиково. Гостите са строго поканени. БНР също е сред номинираните. Работя с много голяма лекота, с желание, това..
Георги Михалков – известен български режисьор и мениджър на Сити марк арт център е първият ни гост и същевременно домакин, тъй като изнесеното ни студио се намира именно там: "Спектакълът бе по инициатива на създателя на фестивала в Балабановата къща Мила Павлова. Това бе първият прочит на великолепния превод на проф.Шурбанов миналата година. На..
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..