Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци. Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия. Устойчивите практики са решение, с което всеки може да промени екологичния отпечатък.
Научната гледна точка по тази тема е на д-р Надежда Ангелова – главен асистент в катедра „Неорганична химия“ към Факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е част и от авторския екип на Климатека.
Свръхпроизводството и свръхконсумацията на различни текстилни материали, според нея е една първопричина, свързана с нуждата на човек да се облича и да изглежда добре.
„Има проучвания, които показват, че това как човек се чувства има пряко влияние от това как той изглежда. Облеклото е вид изразяване на идентичността, а всеки има нужда да се изразява по този начин, а същевременно, модната индустрия много се радва на това ние да се изразяваме чрез различни модни аксесоари, по възможност повече“, поясни още тя.
Стряскащи данни за модната индустрия и мащабите от нейното замърсяване посочват, че за последните 20 години, обемът на гардероба в световен мащаб се е увеличил с 400 процента и това е глобална тенденция, твърди Надежда Ангелова.
“С тези темпове не се знае точно докъде ще стигне замърсяването, защото всяка една продукция, след това има отпадък“, допълни тя.
Дали основният източник на този проблем са марките, които редовно предлагат нова продукция, чиито цени са приемливи?
„Там обикновено се използват по-нискокачествени материали, поради което те са с по-кратък живот. За съжаление, по последни данни над 80 милиарда модни дрехи се произвеждат на година и една част от тези дрехи се изхвърлят същата тази година“, каза д-р Надежда Ангелова.
Относно това какви са начините, чрез които модата замърсява, д-р Надежда Ангелова очерта 3 основни етапа – етап производство, транспорт и когато дрехата стане непотребна.
В разговора тя разясни подробно всеки един от тях, както и какво могат да предприемат модните индустрии, за да намалят негативното влияние.
Необходимо е да бъде направена оптимизация на процеса, а това е свързано с иновации, които да са по-щадящи и устойчиви, посочи тя.
Д-р Надежда Ангелова отправи и своя съвет към потребителите - за осъзнато и обмислено пазаруване на модни дрехи.
Другата гледна точка е тази на самата модна индустрия. Владимир Каралеев е млад български дизайнер, който от години живее и се развива в Берлин. Неговият бранд е малък, колекциите му са от подбрани платове, а мисълта, която влага в неговите продукти е насочена не само към твроческата му дейност, но и към грижата за природата. С Владимир поговорихме за неговото начало в модата и за важните теми като устойчивост и приросъобразния начин на работа в бранша.
"Нямам ясен спомен как съм започнал, имам ранни детски спомени за допир с платове и всичко ми се струваше съвсем спонтанно. Роден съм през 80-те и всеки шиеше сам заради ограничения достъп до модата през това време. Вкъщи винаги имаше една шевна машина. Баба ми шиеше, а леля ми носеше сп. "Бурда". Това бе различно от ежедневието и ми се струваше много интересно, а именно хилядите възможности, които един плат ти дава. В тийнеджърските години започнах с опитите да сътворявам дрехи, които после носехме на рейв партита през 90-те. Виждахме идеи от западните телевизии и ние сами ги реализирахме. След края на партито тези дрехи се разпадаха, защото не бяха ушити толкова добре, но на никого не му правеше впечатление. ", разказва с усмивка Владимир.
На 19 години Владимир заминава за Берлин, където успява да осъществи своята мечта, която е мислил за непостижима. Дизайнерът определя този град като синтез между всички области на културата.
"Много е важна средата, в която се намираш. Самата културна обстановка и градската среда са важни. Берлин беше достъпно пространство, в което можеш да градиш. Йерархията бе много по-различна от Париж и Милано, в Берлин нямаше правила, всеки изграждаше своя осбствена среда и в музиката, и в модата. Тук имаш чувството, че допринасяш с твоето творчество за развитието на града."
Една от темите, които вълнуват дизайнера е устойчивостта на модата и минималното замърсяване.
"Модата е световен замърсител, веднага след селското стопанство. Въпросът не е да спрем да консумираме, просто вече не можем да си позволим да изхвърляме. Трябва да се замислим какво правим и купуваме, защото по-голямата част от бързата мода не използва качествени материи, които да се разграждат и рециклират. Това е огромно проблем. Искам хората да се замислят, когато купуват неща, да оценяват качеството. Трябва да отделяме време и да се замисляме какво купуваме. Ние консумираме неща, които не можем да си позволим. Ограничени сме откъм ресурси. Все едно живеем на кредит, в един момент трябва да го изплатим, а природата и планетата нямат толкова ресурси."
Цялата тема може да чеуете в разговорите на Елена Пъневска.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..