В специалното изложбено открито пространство в Градската градина (пред Народния театър), е подредена изложбата „Рекламите в живота на софиянци (1910 – 1943 г.)“.
В голямата си част рекламите, аранжирани в 27 тематични табла, са подбрани от вестници и списания, излизали някога в София.
Изложбата е осъществена от Държавна агенция „Архиви“ с финансовата подкрепа на Столичната община и може да бъде разгледана до 17 април 2023 г.
Повече за експонатите и рекламите от онова време пред Яна Спиридонова разказа Надя Живкова – главен експерт в Държавен архив София.
Чуйте в звуковия файл.
По стил и настроение рекламите от началото на ХХ век са различни от рекламите в съвременността. Те са живи, весели, предизвикват усмивка, създават настроение. Много от тях впечатляват със своя симпатичен, може би съзнателно търсен, наивитет.
Събрани заедно, рекламите надскачат собствената си значимост и пресъздават живота на града. София тупти със своите улици, магазини, театри, кина, заведения. Модерни и елегантни, тогавашните софиянци са обичали да се забавляват, да слушат музика, да танцуват, да карат колело, да пътуват. Били са отворени към света. На „Лъвов мост“ са се продавали билети за презокеански параходи.
Българите са пътували, но и светът е идвал при тях. В изложбата се разпознават имената на редица световни фирми, които и днес присъстват на българския пазар.
Много от рекламите будят изненада. Оказва се, че бабите ни са готвели в йенско стъкло, използвали са хартия за печене, гълтали са хапчета за отслабване, а през лятото са употребявали слънцезащитен крем.
Изложбата показва и родолюбието на българите. И способността им да създават ценности – материални и духовни.
Трудно могат да бъдат отминати думите на един финансов министър от първите десетилетия на ХХ век: „Нашият лев се крепи върху слабата черупка на българското яйце“.
„Рекламите по таблата за обединени тематично – например за промишленост, земеделие, животновъдство, мода, музикални инструменти, велосипеди и автомобили, театър. Хората тогава са живели доста по-модерно, отколкото предполагаме“, допълни Живкова.
Снимки: Държавна агенция „Архиви“
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Значителна облачност с дъжд