Журналистите в България през последните години застаряват и намаляват като брой, работят в рискова и токсична работна среда, трудно поддържат високи професионални стандарти, заради различен натиск и корупция.
Това показва национално представително проучване „Журналистите в България: Промени и тенденции 2016-2022 г.“, част от международното проучване „Световете на журналистиката“.
Научни ръководители за България са д-р Вера Славчева-Петкова, преподавател по медии и журналистика в Ливърпулския университет във Великобритания и д-р Христофор Караджов, журналист, политически и медиен наблюдател, преподавател по журналистика в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч в САЩ.
Изследването е много голямо, авторитетно и сериозно, прави се прави за трети път (2010, 2015, 2022), проследяват се тенденции, разясни пред БНР-Радио София д-р Христофор Караджов.
Той посочи, че сред тревожните показатели е намаляващият брой журналисти – от 5800 през 2016 г до 3800 през 2020 г., както и застаряването – от застаряване от 42 на 49,8 г. средна възраст. Ниското заплащане допълнително отблъсква.
Само 61% от журналистите в България получават всичките си доходи от работата си като журналисти. Между две трети и една трета от останалите допълнително печелят от връзки с обществеността, корпоративни комуникации и/или реклама – това често ги поставя в конфликт на интереси и зависимост.
Едва 2,9% твърдят, че няма корупционни практики в сферата, изтъкна още Караджов. Някои участват в рекламни кампании, черен и бял пиар, в обслужване на медийни покровители. Съществуват списъци с фирми, чийто интереси не трябва да се накърняват. Част от анкетираните признават за натиск, рекет, заплахи за уволнение.
Събран е огромен масив данни, тепърва ще се правят изводи, каза още Караджов. И допълни, че все пак доста журналисти смятат професията за мисия, искат да правят по-задълбочени материали, да повишават квалификацията, да бъдат оставени да изпълняват обществено важната си роля.
За да се правят сравнения със сходни държави, дори и със страни от други континенти, ще се изчакат окончателните данни и анализи, но те зависят от работата на различните екипи, които участват в изследването.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..