Експлоатационният срок на панелните жилища варира в границите на 50-60 години. Много от тях вече са преполовили или преминават този срок, дори в някои по-стари квартали на столицата има жилища, които вече са отчуждени, защото са достигнали този краен срок на експлоатация. Може ли те да бъдат укрепени и какво би могло да се направи, за да се удължи техния експлоатационен срок? Ето какво каза пред Радио София проф. Борислав Борисов – председател на Камерата на архитектите в България (КАБ):
Той открои няколко аспекта:
Безопасност на панелните жилища при земетресения
„Проектирането в София е с най-висока степен на изисквания спрямо земетръс, което би трябвало да важи и за други части на страната. На практика панелното строителство в период на земетресения е било с безупречна устойчивост. Това означава, че панелните сгради не се различават, а дори в някои отношения имат по-добри качества от гледна точка на тяхната земетръсна устойчивост“, подчерта той.
Саниране и обновяване
При саниране панелните сгради би трябвало много внимателно да бъдат обновени, включително при подмяна на инсталациите и със обследване монолитването на елементите помежду им, където има връзки на отделните панели в рамките на цялата конструкция“, допълни още проф. Борислав Борисов.
След внимателно обследване на панелната конструкция санирането е напълно възможно, даже необходимо на всички сгради от този тип. И панелното строителство, както всяко друго, би могло да бъде дълговечно при една добра поддръжка категоричен е той. По думите му, на сградите не бива да се гледа като на нещо, което веднъж направено не се нуждае от поддръжка. Особена опасност за нарушаване на конструкцията на сградата възниква тогава, когато не се поддържат покривните покрития, но когато има добра поддръжка, няма краен срок, в който тези сгради биха могли да се считат за негодни, каза още проф Борисов. При санирането на сградите трябва да се има предвид не само енергийната ефективност, но трябва да се направи всичко свързано с обследване на конструкцията, на инсталацията и цялата сграда, за да може нейния технически паспорт да отговаря на актуалното и състояние, поясни още той.
В допълнение по темата за градската среда и пространствата около панелните жилища е разговора и с Ирина Мутафчийска от Съюза на урбанистите в България (СУБ).
Какво се случва, когато се налага панелните сгради да бъдат съборени?
„Когато говорим за 50 години напред, трябва да говорим и за едни смислени решения, които да вземем отсега, да ги вземем задълбочено, както с поглед напред, така и към това, което имаме в момента - тук и сега“.
Според нея, проблемът е сериозен, защото много голям брой хора обитават панелните сгради, затова, когато предприемем кардиналната стъпка да разрушим панелните сгради, които не са годни, трябва да дадем отговор на въпроса какво се случва с тези хора, включително и правните последствия на този въпрос – тяхната собственост върху тези жилища - по какъв начин ще се материализира оттук насетне“, посочи Ирина Мутафчийска.
Освен жилищната сграда имаме и пространство, в което тя е поместена, предстои да бъде продължен обществения дебат за това, кой трябва да се грижи за пространствата около блоковете, кой има право на тях и какво може да се случва там – тези въпроси ще бъдат обект на дискусия преди октомври, поясни тя. И допълни:
„Собствеността и правото на жилище трябва да бъде изяснена, за да можем да решим, какво ще направим с жилищните сгради“.
Подробности можете да чеуете в звуковия файл.
Д-р Татяна Илиева за джаз-фестивала в Боровец, носещ името на нейния съпруг д-р Емил Илиев: "Не отдавам значение на годишнините. Всеки концерт е своеобразен празник. А един сезон, посветен на годишнина не се отличава много от другите. Стараем се всеки концерт да е нещо неповторимо. Нищо не е самоцелно. Бих отбелязъл цикъла ни "Нова европейска..
Лаго фест в града, джаз-фестивал в Боровец - не всеки град има подобни допълващи се две музикални събития. По този повод започваме с Георги Николов-Гопето : "Колкото по-готина е публиката, толкова по-готино звучи и музиката. Хората като се изкефят на звука ставаме все по-креативни. Има нови вдъхновения, чакат да бъдат записани. Като се видим,..
Медресе сокаги се прекръства след влизането на московците по тази улица. После е Регентска, после пак - Московска. Започва от пл.Желю Желев, където е бил първият чугунен фонтан. Там е била и часовниковата кула от 17 в. Към 1880-1881 е разрушена. Повече за градската легенда за нея и за оформлението на улицата, както и за прилежащата ѝ малка ул.Малко..
Роден е в 1902 в Габрово, баща му е учител и автор на едни от първите учебници по география в България. Даниела Георгиева е съпруга на неговия правнук и я слушаме в звуковия файл със спомените ѝ за д-р Рачев. Нейни са и предоставените снимки и документи . Д-р Рачев е ревностен радетел за създаването на белодробни диспансери в България. Другата му голяма..
Животът на композитора маестро Георги Атанасов е по-заплетен, драматичен и вълнуващ от всяко оперно либрето. Баща му зарязва децата си, когато бъдещият музикант е на три. Успява да го издири след десетилетия, но таткото предава Богу дух ден преди срещата им. Майката чисти по хорските къщи, за да изхрани челядта си и си отива от живота след десет..
Най-новият проект на Спартак Севов е пълнометражния филм „ Министерството на мечтите “ – абсурдна комедия за любимите неща на всички: бюрокрацията и сбърканите днешни системи. С него е и актьорът Мартин Тасков, а проектът е англоезичен: "Министерство на кошмарите изглеждаше зле като заглавие. Осмиваме бюрокрацията." (Спартак) "Имам честта да..
Георги Георгиев, зам.-председател на "Асоциация за инсулт и афазия“ ни представя първото споделено парково пространство за арт терапия в България, открито по тяхна инициатива на 14 юли в столичния район Банкя. Името, което носи, е "Сътворение" и на място може да се открие зона за арт терапия и зона за лечебно градинарство, както и място с..