По-голямата част от живота на планетата се намира в почвата

Проучване сочи, че не океаните, блатата или тропическите гори са местообитания на най-голямото видово разнообразие на планетата, а земята под краката ни.

"Почвата е дом на 59% от живота, за всичко - от микроби и бозайници, което я прави единственото най-богато на биоразнообразие местообитание на Земята", споделят според новото изследване екологът Марк Антъни и колеги му. Това съобщава "Сайънс Алерт".

Съставът на почвата е от задържани газове, течности и органични вещества, а самата тя покрива по-голямата част от сушата. Въпреки това все-още малко се знае за нея.

Организмите в почвата оказват превъзходно влияние върху равновесието на нашата планета", посочва Антъни от Agroscope, щвейцарски изследователски орган в областта на селското стопанство.

"Биоразнообразието е от значение, защото животът в почвата влияе върху обратната връзка с изменението на климата, глобалната продоволствена сигурност и дори върху човешкото здраве", отбеляза той.

Според предишна литература 88% от бактериите, 85% от растенията и 90% от гъбите съществуват в този слой. Но пък от друга страна само около 4% от 6500-те вида бозайници го избират за свой дом.

Роднините на дъждовните червеи Enchytraeidae са с най-голям процент видове, зависещи от почвата - 98.6%. Повечето от тях обитават първите 5 см лолувайки бактерии, гъбички и органични вещества. Освен като използването им за стръв тези същества не са добре изучени. Още по-малко се знае за дълбоките почви.

"Често пренебрегваните дълбоки почви приютяват много уникални линии в сравнение с повърхностните", обясняват Антъни и неговият екип.

Този хабитат е двигател на много от системите за поддържането на живота на Земята - от поглъщането на въглерод до разпределянето на водата. Той също така филтрира замърсителите и способства за отглеждането на 95% от храната ни.

В световен мащаб обаче, почвите се губят от ерозия, пожари и замърсяване. Доклад сочи, че 65% от тях, които се намират в Европа са нездравословни. Освен това човешката дейност е променила биологичния им състав и начина, по който те функционират.

Ехидните в Австралия преобръщат 7 тона земя всяка година, но урбанизацията и земеделието са ги прогонили от много райони. Това от своя страна променя микроклимата на почвата и е намалило капацитета й за съхранение на въглерод. Степента на биологичното разграждане на земния слой също не е проучено.

"Мисля за това много, като за преброяване на населението", споделя екологът пред Меган Бартелс в Scientific America и добавя:

"Надявам се, че ще можем да използваме резултатите от това, за да насочим повече енергия към опазване и възстановяване на почвите, защото в момента реално не го правим".

Източник БГНЕС.