Няма достатъчно проучвания за някакви крайни, окончателни изводи, но от това, което наблюдаваме в момента - промените във времето и климата най-често се изразяват в екстремални явления – силни ветрове, внезапни валежи и засушавания, високи температури или внезапни застудявания и дъждове. Именно те оказват влияние върху прелета на птиците, всъщност пречейки им да извършват своите полети, посочи той. И допълни:
"Преди седмица тези силни ветрове, особено по черноморското крайбрежие на България, буквално спряха прелета на белия щъркел, който е типичен за този месец на годината."
По думите му прелетът на птиците започва още през юли при някои видове, които обитават северните части на Европа и поради застудяването там, с промените на времето тръгват на юг твърде рано за нас, като прелетът продължава до декември, пори и по-късно през следващите месеци.
Изразеният, видим прелет на птиците, които познаваме, се осъществява през август за щъркелите, през септември - за лястовиците. Периодът, който хората свързват с прелета на птиците, е август – октомври, посочи орнитологът.
Най-силни влияние има върху прелета на щъркели, пеликани и хищни птици, защото те летят пасивно, т.е. с неподвижни крила, използват топлите потоци на въздуха. Те пестят енергия по този начин и благодарение на това могат дълги периоди да не се хранят – това е смисълът на техния пасивен полет. Когато има силен вятър, ятата им трудно се задържат във въздуха и предпочитат да останат на земята. При силен вятър, при лошо време те просто стоят на земята и изчакват да се подобри времето, поясни експертът.
"Важно е хората да не бързат да ги „спасяват“, да им помагат, тъй като те хиляди години са изпадали в подобни ситуации, природата има великолепни механизми за адаптиране към съответните явления", подчерта д-р Петър Янков.
В силното си желание да им помогнем, по скоро можем да навредим, изтъкна той,
"Какво имам предвид - птиците имат великолепни механизми за адаптиране, те просто се спират, пестят енергия, а тяхното оперение е най-добрата топлоизолация, която съществува въобще на планетата, така че студът не е проблем за тях, но е проблем храната и за да не търсят храна, те просто стоят и пазят енергията. Хората, отивайки да им помогнат, ги принуждават да летят и по този начин да губят енергия, като се нуждаят от храна, каквато не могат да намерят. Добре е да се информираме, преди да бързаме да помогнем", категоричен е орнитологът.
От разговора с орнитолога д-р Петър Янков ще разберем още: Защо не бива да изнасяме храна на птиците, да ги прибираме у дома си и още интересни детайли.
С него разговаря Лъчезар Христов.
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..
TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..
Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ – представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..
На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..