Няма достатъчно проучвания за някакви крайни, окончателни изводи, но от това, което наблюдаваме в момента - промените във времето и климата най-често се изразяват в екстремални явления – силни ветрове, внезапни валежи и засушавания, високи температури или внезапни застудявания и дъждове. Именно те оказват влияние върху прелета на птиците, всъщност пречейки им да извършват своите полети, посочи той. И допълни:
"Преди седмица тези силни ветрове, особено по черноморското крайбрежие на България, буквално спряха прелета на белия щъркел, който е типичен за този месец на годината."
По думите му прелетът на птиците започва още през юли при някои видове, които обитават северните части на Европа и поради застудяването там, с промените на времето тръгват на юг твърде рано за нас, като прелетът продължава до декември, пори и по-късно през следващите месеци.
Изразеният, видим прелет на птиците, които познаваме, се осъществява през август за щъркелите, през септември - за лястовиците. Периодът, който хората свързват с прелета на птиците, е август – октомври, посочи орнитологът.
Най-силни влияние има върху прелета на щъркели, пеликани и хищни птици, защото те летят пасивно, т.е. с неподвижни крила, използват топлите потоци на въздуха. Те пестят енергия по този начин и благодарение на това могат дълги периоди да не се хранят – това е смисълът на техния пасивен полет. Когато има силен вятър, ятата им трудно се задържат във въздуха и предпочитат да останат на земята. При силен вятър, при лошо време те просто стоят на земята и изчакват да се подобри времето, поясни експертът.
"Важно е хората да не бързат да ги „спасяват“, да им помагат, тъй като те хиляди години са изпадали в подобни ситуации, природата има великолепни механизми за адаптиране към съответните явления", подчерта д-р Петър Янков.
В силното си желание да им помогнем, по скоро можем да навредим, изтъкна той,
"Какво имам предвид - птиците имат великолепни механизми за адаптиране, те просто се спират, пестят енергия, а тяхното оперение е най-добрата топлоизолация, която съществува въобще на планетата, така че студът не е проблем за тях, но е проблем храната и за да не търсят храна, те просто стоят и пазят енергията. Хората, отивайки да им помогнат, ги принуждават да летят и по този начин да губят енергия, като се нуждаят от храна, каквато не могат да намерят. Добре е да се информираме, преди да бързаме да помогнем", категоричен е орнитологът.
От разговора с орнитолога д-р Петър Янков ще разберем още: Защо не бива да изнасяме храна на птиците, да ги прибираме у дома си и още интересни детайли.
С него разговаря Лъчезар Христов.
Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..
Шестият сезон на сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..
Арт проектът The Sofianer ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..
Радио София - на 18 ! Заочваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..
Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..
Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..
Симеон Велики ръководи Първото българско царство 34 години. При неговото управление границите на държавата ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Страната ни е най-голямата сила в цяла Източна Европа, а царуването му, както всички знаем от училище, се определя от историците като “Златен век на българската книжнина и..