За сбъднатите, считани за неизпълними приказни мечти

Миналата седмица (на 12.9) бе открит още един музей в сградата на старото кметство, в което са запазени не само историите на отделни, макар и най-видни жители на града, а и  думите на всеки, който има какво да разкаже в една минута. На откриването на музея, който беше и поредното улично веселие, толкова характерно за Тел Авив, присъставаха кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало. Използваха специалната благосклонност към преселниците от България на дългогодишния кмет Рон Холдаи за да го попитат за неговите спомени за Тел Авив:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Рон Холдаи

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Моята лична история е на кибуцник - роден и възпитаван в малко населено място с много точни правила на поведение, който попадна най-напред в прочутата гимназия Херцел, а след завършване на специалност история в Телавивския университет, оглавих гимназията. В тази сграда получих преди много години ключовете на града от своя предшественик, легендарния кмет Рони Мило. Още тогава, мечтаех да построим по-голямо кметство, а да превърнем тази сграда в нещо по-универсално: сбъднатите мечти на неговите жители.

Названието „Тел Авив“ идва от утопична история написана от Теодор Херцел, мечтаещ да види възстановената еврейска държава, в която да се съчетаят древна история и блестящо бъдеще. Тел (не само на иврит), означава хълм с археологически находки, а „авив“  е пролет. Преди по-малко от 140 години, големият и известен град е бил Яфо, а представители на 96 -те семейства, се събират сред пясъците на пустинята, недалеч от пристанището и са си направили лотария за парцели, на които да издигнат домовете си. В този град намират свое място и бягащите от Германия творци на Баухаус, заради който градът е обявен от ЮНЕСКО за  съхранение на архитектурното наследство. Нещо повече, в дома на тогавашния кмет Дизингоф, са създали не друго, а… картинна галерия, като наемат изкуствовед да иде в Париж да събере творби (най-често дарения) от най-големите художници от началото на двайсети век: Пикасо, Модилияни, Шагал и др. Това е основата на сегашният телавивския Музей на изкуствата.

Този изникващ направо върху пясъците град става седалище на знаменитата сега Израелска филхармония, в която в началото са свирили много от бягащите от настъпващия фашизъм в Германия музиканти и чийто първи концерт дирижира знаменитият Тосканини. Тук за пръв път в Израел излиза на сцената прекрасната актриса Хана Рубина, която пресъздава в бъдещия народен театър „ Абима“ образа на омагьосаната девойка от първата класическа израелска пиеса „Дибук“. В този град е обявена независимостта на Израел през 1948 г. Това са само малка част от историите, които ще бъдат запазени в новия музей. Не по-малко ценни са личните разкази на всеки един от тези, които са градили, работили, търгували, творили и продължават да създават иновации, изкуства, дипломация, благотворителност и всичко друго.

Без да е столица на страната, Тел Авив винаги е бил и ще бъде столица на икономиката, високите технологии, културата, спорта, образованието. И най-важното - Тел Авив е ярък маяк на демокрацията. Музеят е хранилище на всички разкази на неговите жители, разкази на всякакви езици, жанрове, дължина на повествуването, теми и сюжети. Те са написани, нарисувани, заснети, изпяти. И тази сбирка ще расте. Тел Авив е и столица на сбъднатите, считани за неизпълними приказни мечти, на тези, които са го населявали, живеят днес в него или мечтаят да се заселят тук. И това е техният музей."

Всевъзможни дигитални средства, интерактивни стени разказват за минали и настоящи случки, а и провокират посетителите сами да се включат в обогатяването на музея със снимки, вещи, спомени – на свои близки, а и лични. На най-горния етаж е място, където творци могат да покажат своите произведения, независимо дали става въпрос за дизайн на мъжки ризи или за дигитални пърформанси, кулинарни шедьоври или изсвирени впечатления.