След последното показване като част от програмата на фестивал "Минало не минало" (до 15 октомври) в софийския комплекс „Гарнизонно стрелбище“, изложбата "Четенето през социализма: ГДР и НРБ" продължава своя живот.
Постерите се поръчват от сайта на "Софийска платформа" и се получат от училища или други обществени институции. Така децата научават повече за времето на комунизма, с учителите търсят мостове към литературата, която четат или изучават в момента.
Това разказа пред пред БНР-Радио София Луиза Славкова, основател и изпълнителен директор на едноименната фондация.
Тя припомни, че експозицията е създадена от Федералната фондация за изследване на комунистическата диктатурата в Германия (ГДР), но е преведена и разширена с 4 пана за културната история на Народна република България (НРБ).
Немската фондация всяка година прави изложба с определен тематичен фокус от миналото. Към последния им проект са се включили и български партньори (Институт за изследване на близкото минало и Нов български университет).
Първото българско пано е посветено на списанията с комикси „Дъга“, друго разказва за дисидентите и дисидентската литература (Георги Марков, Радой Ралин) в България.
"По времето на комунизма, ако човек иска да разбира и търси, се научава да чете между редовете. За мен една от основните причини за носталгията по онова време (преди Десети ноември) е непознаването му", отбеляза Славкова.
Всички постери имат и QR кодове, които водят към видеоинтервюта. Те са записани с участието на Христо Тодоров (той говори за Елиас Канети), проф. Пламен Дойнов (за цензурата в литературата), Димитър Димов от НБУ, Георги Господинов.
Луиза Славкова припомни и други проекти на фондацията, свързани с паметта на обществото за важни събития и процеси - "Истории от Белене", лятно училище „Защо ни е да помним?“ и други. Предвижда се и обучение на преподаватели догодина.
Тя изтъкна, че в училище тази материя вече е добре застъпена. Учениците научават повече за този период от българската история, но това не ги прави достатъчно критично настроени към комунизма.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Гостуваме на празника на софийския квартал Ботунец. В началото с нас е Анета Кокоева - главен експерт в кметство Ботунец: "Отбелязохме 100 години на читалището, но нямаме сграда. Имало е културен дом за Кремиковци, пионерски дом. В читалището е имало духова група и певческа група, но за съжаление бабите си отиват една по една. Успяхме да..
В рецитала си тази вечер тя свири и цикъл етюди от Александра Фол Тази вечер в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ предстои изключително интересен клавирен рецитал на пианистката Даниела Минева, представящ автори като Оливие Месиен, Джонатан Харви, София Губайдулина и българската композиторка (и пианистка, и органистка)..
Днес отиваме в Копривщица - възрожденското градче, дало и даващо на България светли умове и смели сърца. Поводът е 170 години от рождението на автора на първата българска съвременна енциклопедия. Той се казва Лука Касъров. Разказите за неговите живот и дело са на екскурзоводите в Дирекция “Музеи” - град Копривщица. Ще чуете представяне на..
Никол Вълчева е PR експерт в областта на театъра и съавтор на книгата “Бохемска София - истории от жълтите павета”: "."Кварталът на артистите е бил свидетел на живота на много артисти, но и писатели. Спираме се пред домовете на някои от актьорите от първата трупа на Народния театър. Голяма част от домовете са на артисти, които получават от държавата..
Сопраното е първата българка, пяла с договор в Ла Скала Гласът на Елена Доксова-Рикарди “блести като острие на нож или гали като зефир”, според думите на критиците. Заради цветистата фраза, ясната дикция и огнения темперамент, прочутият диригент Артуро Тосканини настоява тя да бъде назначена в миланската Ла Скала. Годината е 1928. с договора,..
Лора Декова е създател на фестивала "На брега": "Доста от прожекциите ни са на филми с екологическа насоченост. Но не са документални филми, които се гледат по телевизора. Прожекциите ни на Конна база Войнеговци почнаха от миналата година. Винаги е пълно, магическо е някакси. Филмите създават много добро настроение, подбрани са за добър завършек на..
Дима Настева и Иван Карастоянов от Комиксилница (комикси за незрящи) говорят за адаптираните филми за незрящи. Третият гост е актьорът в тях Диан Ставрев: "След комиксите решихме да адаптираме и филми (Дима). Днес е премиерната прожекция. От 2017 досега са адаптирани 16 филма по европейска програма. Времеемко е, но не е трудно. Времето на филма,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ясно