Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С какви проблеми се сблъскват децата, чиито родители работят в чужбина?

Пламена Николова - експерт от Национална мрежа за децата, пред БНР-Радио София

Снимка: Pixabay

Всяко четвърто българче расте без родителите си,  именно защото те работят в чужбина, алармира евродепутатът Петър Витанов, който взе участие в конференция “Социалните последици от европейската мобилност – децата оставени у дома“, която се проведе в Брюксел.

Витанов се позова на данни от БАН, според които проблемът е още по-тежък в Източните Родопи, в Централна и в Северозападна България, където до 60% от непълнолетните са оставени на грижите на баби, дядовци, роднини или дори съседи, докато родителите им работят в чужбина.

Евродепутатът посочи, че "изоставените деца са изправени пред редица рискове както за здравословното и емоционалното им състояние, така и за тяхната социална интеграция".

Българчетата, чиито родители са в чужбина, имат по-нисък успех в училище, повтарят класовете по-често, боледуват повече, дори пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40% от тези деца са на отчет в детските педагогически стаи, съобщи Витанов.

По темата в предаването „Ритъмът на столицата“ събеседник беше Пламена Николова от  Национална мрежа за децата, която разясни последиците от тази тенденция.

Според нея проблемът е комплексен, породен от икономически причини и с много сериозно социално отражение. От друга страна, няма ясни данни кои са тези деца, къде са, или ако има, не са достатъчно категорични, за да се насочи определена социална подкрепа към тези групи деца и семейства.

В този смисъл, така наречените “евро сираци“ са все по-голяма, но в същото време анонимна група деца, които не попадат в стандартните определения за деца в риск или такива, които имат нужда от специфична подкрепа, но те са именно такива, отбеляза Пламена Николова.

Тя изтъкна като един от основните проблеми е недобре артикулираната и недобре разработена система, при която родителите, заминавайки в чужбина, могат да предадат попечителството над детето на друг човек – на баба, дядо или друг роднина. При сега действащия механизъм се оказва, че те трябва буквално да се откажат от родителски права, което плаши хората и стресира децата, макар и да се прави с най-добри намерения, за да може този, който поема грижата да взима решения за децата.

"Поради тази сложна, тромава и недостатъчно обмислена система, децата често остават без здравни грижи, защото при едно по-сериозно заболяване те нямат реално представителство на своите родители и не възрастният не може да вземе решение и даде разрешение за лечение на тяхното здраве и достигат до такова едва когато проблемите им придобият спешен характер", посочи тя.

Децата са материално осигурени от родителите, работещи в чужбина, но от друга страна няма гаранция, че изпращаните средства достигат до някои от тях и поради това се случва да изпадат във финансови и материални лишения, отново поради непредставеност от страна на попечителя, каза още Николова.

По думите ѝ, не само тези са аспектите – чисто социално, психологически тези деца се сблъскват с повече проблеми в училище, те са в по-голям риск от отпадане, от преживяване на тормоз и насилие, поради това, че родителите са далеч от тях и не могат да проследят какво се случва в училище. Заобикалящата среда често усеща, че тези деца са уязвими.

Още аспекти по темата чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Панорамен изглед на София от 1878 г.

Софийски разкази - Ранните срещи на Иван Вазов със София

Ранните срещи на Иван Вазов със София са темата ни днес - дни след рождения му ден: Вазов пристига в София да се кандидатира за преводач на строящата се жп линия София-Кюстендил. Къде отсяда в София в 1874, когато иска да си получи заплатата? "Големи разходки извън града не бяха възможни" - четем в спомените на поета. "Витошо мила, горо зелена" е..

публикувано на 12.07.25 в 16:00
Аспарух Лешников

Историята оживява - Аспарух Лешников

Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Почитателите на Аспарух Лешников ме намериха в музея в Хасково, където съм уредник. Те почти не вярваха, че ще излезе нещо около юбилея му. Поканихме внучка му Джесика от Лондон, оперна певица да пее репертоара му. Тя ни спомена за семейния им архив и обещах, че книга ще има и тази година тя стана..

публикувано на 12.07.25 в 15:00
Ева и Йордан Соколови

Адресите на любовта - Ева и Йордан Соколови

В тежък развод пламва любовта на биохимичката и юристът Ева Соколова е професор по биохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.Йордан Соколов е изявен юрист, председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи,..

публикувано на 12.07.25 в 14:00
Екипът на предаването

Най-горещата парти-точка

Кюстендил, "Хисарлъка експириънс", на фестивала на приключенията и изживяванията, който открихме снощи в " Добър вечер, София ". Сега сме в съвместната продукция с Програма "Христо Ботев", условно наричана "Семейно РадиоКафе". Пръв гост ни е кметът на Кюстендил, Огнян Атанасов : "Това е страхотно място, нямам търпение да дойде 21:30, когато излизаме..

публикувано на 12.07.25 в 09:51
Готови (ли) сме на всичко(?)

Фестивал на приключенията, на изживяванията

Фестивал "Хисарлъка експириънс" - Кюстендил е изборът ни за "Добър вечер, София" и за "Радиокафе" на следващата сутрин. Пръв гост е Даниел Петров - Аврам: "Планираме нещата за следващия фестивал веднага след края на предишния. Няма как подобно събитие на подобно място да се направи без подкрепата на общината, която вижда потенциала. Екипът ни е..

публикувано на 11.07.25 в 19:25

България с рекорден спад в населението сред ЕС през 2024 г.

Към 1 януари 2025 г. населението на България е било 6 437 360 души, което е с 8121 по-малко спрямо началото на 2024 г.. Това показват последните оценки на Евростат, публикувани по повод Световния ден на човечеството. За сравнение, през 1960 г. населението на страната е възлизало на 7 829 246 души. Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4..

публикувано на 11.07.25 в 19:23
Снимката е илюстративна.

Юношите са изправени пред много промени и е нормално да има повече стрес и притеснение

“В периода между 6. и 8. клас вече говорим за начало на пубертет и това е период, свързан както с много бързо израстване чисто физически, така и емоционално, психически и социално. Юношите са изправени пред много промени и една от тях е смяната с гимназията и този ключов период, свързан с кандидатстването, изпитите и подготовката за тях”. Това..

публикувано на 11.07.25 в 18:45